Выбрать главу

— Никога не се знае кога газта ще се промъкне до теб, тай-пан. Бартлет ни трябва буден. Много скоро ще имаме нужда от помощта му.

Тай-панът се размърда неспокойно в предчувствие на опасност. Някой слизаше надолу и по него се посипаха камъчета. Беше Хукс.

— Добре, тай-пан. Вече може да излизате, за да дойдат момчетата.

— Веднага. Линк! Не заспивай. Пак започваме.

— Добре, няма страшно. Ей, Йан, какво ще кажеш да ми станеш кум?

— С удоволствие — веднага отговори Дънрос, а вътрешно изкрещя: „за коя?“ — За мен ще бъде чест.

— Благодаря — чу той отговора на Бартлет и колкото и да му се искаше да разбере, знаеше, че не може да попита. Беше сигурен, че Линк сам ще му каже. Но единственото, което чу, беше:

— Благодаря. Да, много ти благодаря.

Дънрос се усмихна изненадан. Линк се учи. Би било добре да ми стане съдружник — и член на „Търф клъб“ с право на глас. И Кейси също…

— Съвсем скоро ще те измъкнем!

Точно преди да си тръгне, го чу да казва:

— Не би ли било чудесно те двете да станат приятелки? Или май искам прекалено много?

Дънрос не беше сигурен дали това е предназначено за него.

— Какво? — извика той.

— Нищо — отговори Бартлет. — Ей, Йан, доста работа имаме с теб тази седмица! Радвам се, че спечели срещу Горнт!

„Да — каза си весело той, — ще бъде чудесно да играем играта с теб, да те следя отблизо и да градим заедно нашата «Ноубъл хаус».“

Дънрос, който беше на няколко стъпки по-нагоре и на около 8 ярда от него, се обърна непохватно и започна да се катери обратно.

А 16 фута по-нагоре, покрай доста разширеното гърло на ямата чакаха Горнт и останалите. Зората осветяваше хоризонта на изток и всред облаците се синееше парче чисто небе. Целият склон бе осеян с уморени мъже, които продължаваха да ровят и търсят, да викат и да чакат отговор. Хукс се измъкна уморено от вече много дълбоката яма. В този момент откъм „По Шан“ се разнесе оглушителен рев. Всички извърнаха глави натам. Част от склона високо горе вляво се раздвижи. Шумът се усили и иззад извивката на хълма над „Коутуол роуд“ се, надигна стена от кална вода и набирайки скорост, се втурна към тях. Мъжете се разбягаха в момента, в който тинестият гребен връхлетя върху мястото, където по-рано беше фоайето на „Роуз корт“. Поглъщаше всичко по пътя си напред и надолу, тласкан от огромна кална маса. Горнт го видя да се приближава и се улови заседна двойна Т-образна греда, останалите също побързаха да се хванат за нещо. Гадната воняща тиня стигна до тях и ги подмина. Горнт бе затънал до колене в нея, но се държеше здраво да не бъде засмукан. Вълната продължи надолу, оставяйки след себе си пелена от кал, от която започнаха да се измъкват Хукс и войниците, забравили за момент всичко останало.

Горнт не беше забравил.

Виждаше от мястото си вътрешността на ямата. Зърна от тинята да се появяват ръцете и главата на Дънрос. Пръстите му успяха да се заловят за ръба. В нея продължаваше да се стича тиня, която, намерила равно пространство, бързаше да го запълни. Дънрос се изпусна и калта го погълна, но той успя да изплува и увисна несигурно на ръба.

Горнт го гледаше. И чакаше. Без да помръдне. Калта се стичаше в ямата. Нивото й се надигаше.

Дънрос почувства, че потъва, силно засмукан от тинята. Задави се в калта, но ръцете му го удържаха, успя да вмъкне пръстите на краката си в някаква пукнатина и започна да се катери нагоре. Някак се отскубна от водовъртежа и се прислони в безопасност до стената на ямата, наполовина измъкнал се от калта, гърдите му се издуваха и отпускаха, сърцето му туптеше. Гадеше му се. Все още в шок, с треперещи колене, той изтри калта от очите и устата си и се огледа наоколо. На десетина фута над ямата стоеше Горнт, облегнат удобно на една издатина, и го наблюдаваше. Дънрос забеляза извитите му в язвителна усмивка устни, откритата ненавист и огромното разочарование. Стегна се, разбрал, че ако той стоеше там горе, а Горнт бе попаднал в подобен капан, щеше по същия начин да го гледа и чака.

„Наистина ли?

Щях да гледам и чакам и никога, никога нямаше да му подам ръка за помощ. Не и на Горнт. И тогава най-после проклятието на Дърк Струан щеше да се изпълни и да престане да тормози тези, които идват след мен.“

Мигът премина. Главата му се проясни. Спомни си за Бартлет и се взря ужасен надолу. На мястото на прохода имаше само една тинеста локва.

— О, Боже! Помощ! — извика той. Изведнъж настъпи хаос, Хукс, пожарникарите и войниците скочиха в ямата и се нахвърлиха безсилно с лопати и ръце върху тинята.