— У мене. Сър — Пол Чой погледна в упор тай-пана, без да се страхува, макар че сърцето му биеше по-бързо от всякога.
— Ще трябва да докажете, че сте я получил от Фор Фингър.
— Съжалявам, тай-пан, но нищо не съм длъжен да доказвам — отвърна уверено Пол Чой. — Трябва само да ви предоставя своята половинка и да поискам услугата. Тайно. Всичко трябва да бъде тайно, такава е била уговорката. Ако тази монета е истинска, вие ще заложите честта си и реномето на „Ноубъл хаус“ и…
— Аз знам много добре какво рискувам — прекъсна го с неприятно стържещ глас Дънрос. — А вие?
— Сър?
— Това е Китай. И тук стават много интересни неща. Да не си мислите, че съм толкова глупав и ще успеете да ме баламосате с някаква си древна легенда?
Младежът поклати глава, в гърлото му бе заседнала буца.
— Не. Въобще не сте глупав, тай-пан. Но ако представя монетата, вие ще изпълните услугата, която поискам.
— Каква е тя?
— Първо бих искал да разбера дали… дали сте убеден, че това действително е една от четирите монети. Аз съм сигурен.
— Настина ли?
— Да, сър.
— Тази монета е била открадната от Филип Чен!
Пол Чой го погледна изненадан, но се овладя.
— Това беше монетата на Фор Фингър. Не знам за никаква кражба. Знам само, че я получих от баща си. Тя беше негова.
— Трябва да я върнете на Филип Чен.
— А вие виждали ли сте я някога у него, тази монета?
Дънрос вече бе говорил за това с Филип Чен.
— Няма ли някакъв начин да се докаже, че това е твоята монета, Филип? — попита той.
— Не, тай-пан. Никакъв — отвърна му старецът, като кършеше ръце.
Дънрос не сваляше поглед от младежа.
— Тя е на Филип Чен.
Пол Чой се размърда смутено.
— Монетите са били четири, тай-пан. Мистър Чен сигурно е притежавал някоя от другите три. Тази беше на баща ми. Нали помните какво каза той в Абърдийн?
Дънрос го изгледа мълчаливо, опитвайки се да го смути, да се справи с него по западен образец. Пол Чой се поколеба, но издържа погледа му.
„Интересно — помисли си тай-панът. — Ти се оказа кораво малко копеле, бива си те. Но дали идваш по собствена инициатива?“
Дънрос умишлено удължаваше паузата и използваше тишината, за да подкопае самоувереността на противника си и да преосмисли собствената си позиция. В момента, в който Пол Чой му се обади и помоли за среща, той разбра причината. Но как да се справи с тази ситуация? Едва се отърва от Уу и вече има нов противник, силен, отлично подготвен и много умен. Въпреки това и той си има своите слабости като всички останали. Като него, например. Горнт е едната слабост. А другата — може би Рико? Рико! Какво ли толкова привлича у нея?
„Забрави за това! Мисли как да си върнеш половината монета, преди да са ти поискали услугата.“
— Предполагам, че вашата половина е у вас. Хайде да идем още сега при специалист — той стана, за да изпита младежа.
— Не, сър, извинете — Пол Чой си помисли, че сърцето му всеки момент ще се пръсне, ремъкът изведнъж се превърна в примка около врата му, половинката монета изгаряше плътта му. — Извинявайте, но за мен това не е много удачна идея.
— Напротив, чудесна е — безцеремонно продължи да го притиска Дънрос. — Ще идем да я вземем. Хайде.
— Не, благодаря, тай-пан — отказа учтиво, но твърдо Пол Чой и това не убягна на Дънрос. — Не можем ли да го отложим за другата седмица? Да речем, за другия петък? Не е нужно още да бързаме.
— Другият петък няма да съм в Хонконг.
— Да, сър. Ще бъдете в Япония. Не бихте ли могли да ми отделите там един час? Когато ви е удобно? За да идем при специалист?
Дънрос присви очи:
— Вие сте бил доста осведомен, мистър Чой.
— Тук всичко се знае, сър. В Япония би било по-добре и за двама ни. Там ще има по-малка, по-малка вероятност за нечестна игра, тъй като и двамата ще бъдем в равни позиции.
— Искате да кажете, че тук не сме?
— Не, не, тай-пан. Но както казахте, това е Китай, а в Китай стават странни неща. Фор Фингър и групата му също имат доста връзки. Монетата е лична работа между двама души и може — и би трябвало — да се използва само веднъж. Аз поне така мисля.
Пол Чой се изпоти и благодари на Бога, че в „услугата“ се предвиждаше и това — да бъде запазена в пълна тайна. Откак върна тялото на Фор Фингър вкъщи, той направи всичко възможно да се добере до властта в рода. Най-накрая се сдоби с това, към което се, стремеше — много специалното положение на — според мафиотската терминология — consiglieri, или главен съветник на Голдтут Уу, най-големия син и вече официален глава на „Сийбърн Уу“.