Крос пак се усмихна с тънката си усмивка.
— Може би 2 000 долара не са били нищожна сума за него?
Живеем в ужасни времена, щеше да каже сър Джефри, но знаеше, че въпросът не е във времената. Всъщност хората, чиято алчност, гордост, похот, сребролюбие, ревност, лакомия, гняв и по-голямата страст за власт или пари управляваха света и винаги ще го управляват.
— Благодаря ти, че дойде Роджър. Още веднъж те поздравявам. И така, ще кажа на министъра. Лека нощ.
Той наблюдаваше отдалечаването на Крос — висок и уверен. Когато желязната врата във високата стена се затвори, сър Джефри Алисън зададе истинския въпрос:
— Кой е къртицата в моята полиция?
Докладът на А. М. Г. беше напълно чист. Предателят е предимството на руснаците, а не на КНР. Брайън Куок е бил случайно. Защо Роджър не изтъкна очевидното?
Сър Джефри помръдна с рамене. Ако Брайън беше къртицата, тогава всеки един би могъл да бъде. Всеки.
47
Още преди да беше махнал пръста си от звънеца вратата се отвори широко.
— О, Линк — възкликна Орланда задъхана от щастие, реших, че си се отказал. Моля влизай.
— Съжалявам, че закъснях — каза Бартлет, покорен от красотата й, от чудесната й топлина. — Движението е претоварено, дявол да го вземе, а фериботите са претъпкани и не можах да се добера до телефон.
— Ти си тук, така че не си закъснял изобщо. Вече се страхувах, че… — След това добави стремително — Страхувах се, че няма да се върнеш тази вечер и ще бъда сама. — Ето, каза си всичко. — Но толкова съм щастлива, че те виждам и нищо не ме интересува.
Тя застана на пръсти и го целуна — една бърза, щастлива целувка — хвана ръката му и затвори вратата.
Парфюмът й беше нежен и едва доловим, но той го усети като физическо присъствие. Роклята й беше до коленете от бял шифон, който шумолеше при движение.
— Толкова се радвам, че си тук — повтори тя, взе чадъра му и го постави на закачалката.
— И аз.
През нощта стаята беше още по-привлекателна, най-вече от светлината на свещите. Високите, стъклени врати на терасата бяха отворени и през тях влизаше въздух. Те бяха точно до облаците, а градът се простираше надолу по планината към морета. От време на време светлините изчезваха, когато малки части от облаците се носеха към морето. Каулуун се губеше в мъгла и пристанището почти не се виждаше, но той знаеше, че корабите са там, виждаше огромния самолетоносач на кея, величествената му ъглова палуба беше огряна от светлини, както и реактивните самолети с острите си муцуни — американското знаме висеше влажно и отпуснато.
— Хей — извика той, облягайки се на парапета на терасата — каква прекрасна нощ, Орланда.
— О, да, така е. Ела да седнеш.
— Иска ми се да се полюбувам на гледката, ако нямаш нищо против.
— Но, разбира се всичко, което искаш ми харесва, всичко. Този костюм ти стои отлично, Линк, а вратовръзката ти е страшна.
Искаше да му направи комплимент, макар че не мислеше, че вратовръзката много му подхожда. Няма значение, че той няма усет за цветовете като Куилън. Има нужда от помощ. „Ще направя онова, на което ме е научил Куилън — няма да критикувам, а ще изляза и ще купя една вратовръзка и ще му я подаря. Ако я хареса — чудесно, ако ли не — няма значение, защото важното е, че той е онзи, който я носи. Синьо, синьо ще подхожда на очите на Линк и ще отива повече на тази риза.“
— Благодаря, ти също много ми харесваш.
Той си спомни какво каза Кейси за вратовръзката и как го доведе до ярост тази вечер. Беше ядосан през целия път с ферибота, през цялото време докато чакаше такси. Той попречи и наруга старата жена, която го настъпи по краката докато се буташе, за да се качи преди него в таксито.
Едва сега градусът на яростта му спадна.
„Удоволствието на Орланда, когато ме видя направи това. Минаха години откакто Кейси грейваше като новогодишна елха или казваше всичко, когато аз… дявол да го вземе. Няма да се притеснявам за Кейси тази вечер.“
— Гледката е фантастична, а ти си хубава като картина!
Тя се засмя.
— Ти също и… о, твоето пиене, извинявай… — завъртя се и отиде към кухнята, полата й летеше. — Не зная защо, но ме караш да се чувствам като ученичка — извика тя. След миг се върна. На подноса имаше пръстен съд с пате и кръгчета от прясно изпечен хляб и бутилка ледена бира. — Надявам се, че е това, което трябва.