Кейси избърса очите си при спомена за този свой изблик на ярост.
„Ама че гадно копеле. Преди не го познавах, но сега съм сигурна. Добре, че го уволних. Обзалагам се, че ще започне да души наоколо като хиена. Стопроцентово. Бас държа, че ще отиде при бившата мисис Бартлет, ако вече не й се е обадил, и ще я насъска да се нахвърли върху «Пар-Кон» и Линк заради потомството си. Абсолютно съм сигурна, че скоро ще се срещнем с него в съда по някакъв повод.
Е, Бог да ми е на помощ, но се кълна, че той няма да ме победи. Аз ще съумея да защитя Линк въпреки всичко.
Забрави за това копеле, Кейси. Остави бъдещите битки, мисли за настоящето. Какво ще нравиш с Орланда? Линк, Линк я харесваше — може би дори я обичаше. Обичаше ли я? Не знам. И вече никога няма да узная.
Орланда.
Дали да не отида да я видя?“
88
Орланда седеше на тъмно в стаята си в хотел „Мандарин“ и гледаше навън в нощта. Мъката й се бе уталожила.
— Джос за Линк — повтори си тя за стохиляден път. — Джос. Сега всичко е като преди. И трябва да започна отначало. Боговете пак ми се изсмяха. Но може би ще имам и друга възможност. Има и други мъже… О, Боже! Не се притеснявай, всичко ще бъде както преди. Куилън ме успокои, че ще продължи издръж…
Телефонът рязко иззвъня и тя се стресна.
— Ало?
— Орланда? Аз съм Кейси — Орланда изпъна гръб от изненада. — Тази вечер си заминавам, но преди това исках да те видя. Възможно ли е? Долу, във фоайето съм.
Обаждаше се съперничката й? Защо? За да злорадства ли? Но те и двете загубиха.
— Да, Кейси — отвърна тя колебливо. — Ще се качиш ли? Тук е по-спокойно. 363-а стая.
— Разбира се. 363.
Орланда светна лампата и се втурна в банята да погледне лицето си. По него личаха следи от тъга и неотдавнашни сълзи — но не и годините й. Един гребен на косата и малко грим. Нищо друго не й беше необходимо. Все още.
„Престани! Старостта е неизбежна! Бъди азиатка! Не го забравяй.“
Обу се. Чакането й се стори много дълго. Сърцето й биеше ускорено. Чу звънеца. Вратата се отвори. Всяка от двете жени видя неутешимата скръб на другата.
— Влез, Кейси.
— Благодаря.
Стаята не беше голяма. Кейси забеляза два малки куфара, поставени чинно до леглото.
— И ти ли заминаваш? — стори й се, че гласът й идва от безкрайно далеч.
— Да. Да, отивам при едни приятели на родителите ми. Хотелът е малко скъпичък за мен. Тези хора ми казаха, че мога да остана у тях, докато си намеря друга квартира. Седни.
— Но нали имаш застраховка?
Орланда премигна:
— Застраховка ли? Не, не, едва ли. Никога не съм… не, нямам.
Кейси въздъхна:
— Значи си загубила всичко?
— Джос — вдигна рамене Орланда. — Това няма значение. Имам малко пари в банката и… Ще се оправя.
Видя мъката по лицето на Кейси и съчувствието й преля.
— Кейси — каза бързо тя, — що се отнася до Линк. Аз не се опитвах да го впримча, нямах лоши намерения. Но го обичах и щях да направя всичко възможно да се омъжа за него, но честно, и искрено вярвам, че щях да му бъда чудесна съпруга, щях да положа всички усилия да бъда най-добрата, наистина. Действително го обичах и… — Орланда отново вдигна леко рамене по своя характерен начин. — Ти знаеш. Съжалявам.
— Да, да, знам. Няма защо да се извиняваш.
— Първия път, когато те видях, в Абърдийн, в нощта на пожара — продължи Орланда — си помислих колко е глупав Линк, а може би и ти, че не… — тя въздъхна. — Може би си права, Кейси, че няма за какво да говорим. Още повече сега.
Сълзите й отново потекоха. А като ги видя, Кейси също се просълзи.
Двете жени поседяха така за секунда. После Кейси извади книжна салфетка и си избърса очите, чувстваше се отвратително, не беше стигнала до никакъв извод, искаше й се да свърши по-бързо това, което беше започнала. Извади един плик.
— Ето ти чек. За 10 хиляди щатски долара. Помис…
Орланда въздъхна:
— Не ми трябват парите ти! Не искам нищо от…
— Не са от мен. От Линк са. Чуй ме — предаде й разказа на Дънрос за Бартлет. Без да скрива нищо. Като се разкъсваше цялата, докато повтаряше думите му. — Ето какво е казал Линк. Мисля, че ти си тази, за която е искал да се ожени. Може би греша. Не знам. Но той вероятно би искал да имаш малко готови… някаква сигурност.
Орланда си помисли, че сърцето й ще се пръсне от тази ирония на съдбата.
— Линк е помолил тай-пана да му стане кум? Така ли?
— Да.
— И е искал ние двете да бъдем приятелки?
— Да — отговори Кейси, без да е уверена, че постъпва правилно, така, както би искал Линк. Но като седеше сега тук и гледаше това красиво нежно момиче с големи очи, идеална фигура и изящна кожа, която нямаше нужда от никакъв грим, тя отново си каза, че не може да обвинява нито нея, нито Линк. „Грешката беше моя, изцяло моя. И аз съм сигурна, че той не би я оставил без средства. Значи и аз не мога. Заради него. Линк е искал да станем приятелки. Може би ще успеем.“