— Както винаги — Армстронг подаде ръка на Кейси и се усмихна уморено. — Ще ви оставя. Приятно пътуване. Веднага щом се качите на борда, ще получите разрешение за излитане.
— Благодаря, инспекторе. Иска ми се… благодаря.
Армстронг кимна на Дънрос и понечи да тръгне.
— Робърт, онази пратка беше ли доставена на Ло Ву?
Престори се на замислен.
— Да, да, предполагам — забеляза облекчението му.
— Благодаря. Можеш ли да ме изчакаш за момент? Бих искал да ми разкажеш.
— Разбира се — отговори Армстронг. — Ще бъда отвън.
Като останаха сами, Дънрос й подаде тънък лист.
— Това е банков чек за 750 000 щатски долара. Бях ти купил акции на „Струан“ на 9.50 и ги продадох на 28.
— Какво?
— Ами, нали бях обещал да купя акции на 9.50. Твоят дял от сделката възлиза на 3/4 милиона долара. „Струан“ спечели милиони. Аз също, както и Филип, и Дайан, бях включил и тях.
Кейси не можа да схване:
— Извинявай, не разбирам.
Той се усмихна и й обясни наново, като добави:
— Има и още един чек — за четвърт милион щатски долара, дела ти в покупката на Универсалните магазини.
Тя ахна:
— Не ти вярвам.
Лицето му се озари от мимолетна усмивка:
— Да. След месец ще получиш още 3/4 милиона. А след два месеца ще можем да ти предоставим още половин милион долара при нужда.
Зад нея в кабината на „Янки 2“ Джанели включи първия реактивен мотор. Той се завъртя с рев.
— Това ще те оправи ли? — попита Дънрос.
Устата й се отвори, но отначало не можа да каже нищо, после попита:
— Четвърт милион?
— Да. Всъщност цял — от двата чека. Между другото, не забравяй, че сега ти си тай-пан на „Пар-Кон“. Това е истинският подарък на Линк за теб. Тай-пан. Парите не са важни — той й се усмихна и рязко я прегърна. — Успех, Кейси. Ще се видим след месец. Нали?
И вторият мотор изрева.
— Един милион щатски долара?
— Да. Ще кажа на Даусън да ти даде някакъв съвет за данъците. Тъй като печалбата ти е в хонконгски долари, съм сигурен, че има законни начини да се избягнат — а не да се заобиколят — данъците.
И друг мотор се събуди.
Тя го гледаше онемяла. Вратата на чакалнята за ВИП пътници се отвори и влезе висок жизнерадостен мъж.
— Здравей, Йан. Казаха ми, че мога да те намеря тук.
— Здравей, Дейв. Кейси, това е братовчед ми Дейвид Макструан.
Кейси го изгледа безизразно и леко му се усмихна, без в действителност да го забелязва.
— Здравейте. Но, Йан, ти сериозно — сериозно ли го каза?
— Разбира се — и последният мотор заработи с трясък. — Май трябва вече да се качваш! До другия месец!
— Какво? О, но аз, да, до скоро! — тя пъхна зашеметена плика в чантата си, обърна се и излезе.
Те я изпроводиха с поглед нагоре по стълбичката.
— Значи това е прословутата Кейси — каза замислено Дейвид Макструан. Той беше висок колкото Дънрос, но няколко години по-млад от него, червенокос, със странно полегати, почти азиатски, макар и зелени, очи, с много уморен вид на лицето, по-голямата част от трите по-малки пръста на лявата му ръка липсваха, прерязани от ремъците на парашута му.
— Да. Да, това е Камелиен Сирануш Чолок.
— Страхотна е!
— Повече от това. Мисли за нея като за Хег.
Макструан подсвирна.
— Толкова ли е добра?
— Може и да стане, ако има кой да я научи.
На борда на самолета Свенсен затвори вратата на кабината и я заключи.
— Искаш ли нещо, Кейси? — попита той меко, силно обезпокоен за нея.
— Не — отговори безпомощно тя. — Просто ме остави, Свен. Ще, ще те повикам, ако ми потрябва нещо. Става ли?
— Разбира се — той затвори вратата.
Вече беше сама. Закопча сковано колана си и погледна през люка. Зърна през сълзи Дънрос и другия мъж, чието име не запомни, да й махат за сбогом. Тя им махна в отговор, но те не я видяха.
Луната се скри в облак. Моторите набраха скорост, самолетът потегли, излезе на пистата и се издигна с вой в черното небе, като се изкачваше стръмно нагоре. Кейси не забеляза нищо, в главата й още се блъскаха думите на Дънрос, като ту я разкъсваха на парчета, ту я събираха в едно цяло.
Тай-пан. Това е истинският подарък на Линк за теб, й каза той. Тай-пан, парите са без значение.
Да, да, вярно, но…
Но…
Какво й каза първия път на борсата Линк? Не беше ли:
— Който и от тях да победи — Горнт или Дънрос, ние ще спечелим. И в двата случая ставаме „Ноубъл хаус“ — заради което сме и тук.
Изведнъж й просветна. Умът й се проясни. Сълзите й секнаха.
„Ето какво е искал той в действителност — помисли си с нарастващо вълнение Кейси. — Ние да станем «Ноубъл хаус». Разбира се. Може би точно това мога да направя аз в отплата, да превърна мечтата му в негова епитафия — «Ноубъл хаус».“