— О, Линк — каза радостно тя. — Заслужава си да опитам, нали?
Самолетът се гмурна във високите облаци, продължавайки безупречния си полет нагоре. Нощта беше топла и много тъмна, от луната беше останал само един полумесец, подухваше приятен ветрец.
Долу някъде остана островът.
Дънрос излезе бързо на „Пик роуд“ и се отправи към къщи, движението беше слабо, моторът пееше приятно. Той изведнъж отби от пътя и спря. Застана сам до перилата на пустата тераса на Върха.
Хонконг представляваше море от светлини. От обляната в светлина писта в Каулуун излиташе самолет. През високите облаци се показваха няколко звезди.
— Боже, колко е хубаво да си жив — промълви тай-панът.