Това беше „Анвайзер“.
— Откъде знаеш моята марка? Как разбра какво обичам?
— Ти ми каза тази сутрин, не си ли спомняш? — топлината й отново го заля. — Както и, че обичаш да я пиеш от бутилката.
Той взе бирата и й се усмихна.
— И това ли ще го има в статията?
— Не. Реших да не пиша за теб.
— Защо?
Тя си сипа чаша бяло вино.
— Реших, че никога не бих могла да бъда справедлива в една статия, затова няма да пиша. Освен това, не мисля, че ти би искал.
Ръката й се доближи до сърцето й.
— Честен кръст и нека да умра, никаква статия, всичко ще остане между нас. Никаква статия, никаква журналистика, кълна се в Богородица, — добави тя.
— Ей, няма нужда да драматизираш.
Видя искреността, изписана на лицето й и изцяло й повярва. Изпита облекчение. Статията беше единственият недостатък, единствената опасна точка за него — това и фактът, че е журналистка. Наведе се напред и я целуна леко, умишлено леко.
— Подпечатано с целувка. Благодаря.
— Да.
Те погледнаха панорамата за малко.
— Дали за добро спря дъждът?
— Не, Линк. Ние имаме нужда от серия бури, за да напълнят язовирите. Да останеш чист е така трудно, а все още имаме вода веднъж на четири дни. — Тя се усмихна дяволито като някое дете. — Снощи в проливния дъжд се съблякох и се изкъпах тук. Беше фантастично. Дъждът беше толкова силен, че дори си измих косата.
Той се развълнува като си я представи гола, тук през нощта.
— Добре е да внимаваш. Парапетът не е чак толкова висок. Не бих искал да паднеш.
— Странно, плаша се до смърт от морето, а височината ни най-малко не ме притеснява. Ти действително спаси живота ми.
— Хайде, хайде. Щеше да го направиш и без мен.
— Възможно е, но ти със сигурност спаси моя престиж. Без тебе, съвсем сигурно, щях да стана за смях. Затова благодаря.
— А това е по-важно от живота тук, нали?
— Понякога да. Така е. Защо го казваш?
— Просто си мислех за Дънрос и Куилън Горнт. Тези двамата се атакуват в повечето случаи непонятно.
— Да. Ти си прав разбира се — добави тя замислено. — От една страна са чудесни мъже, от друга — дяволи.
— Какво искаш да кажеш?
— И двамата са безмилостни, много силни, много твърди, много вещи и… добре се оправят в живота — докато говореше тя намаза едно от препечените кръгчета с пастет и му го подаде. Ноктите й бяха дълги и съвършени. — Китайците имат поговорка: „Chan ts’ao, chu ken“ — когато плевиш, изтръгвай бурените из корен. Корените на тези двамата са проникнали дълбоко в Азия, много дълбоко. Ще бъде трудно да се изтръгнат. — Тя отпи от виното си и се усмихна леко. — Вероятно неподходяща идея, поне за Хонконг. Още малко пастет?
— Да. Чудесно е. Ти ли го направи?
— Да. Това е една стара английска рецепта.
— Защо няма да е добро за Хонконг?
— О, може би защото те се балансират един друг. Ако единият съсипе другия, нямам предвид точно Куилън или Дънрос, а компаниите „Струан“ и „Ротуел-Горнт“, Ако единият изяде другия вероятно онзи, който остане би бил твърде силен, вероятно няма да има никаква конкуренция и тогава тай-панът може би ще стане твърде алчен, може би ще реши да направи дъмпинг в Хонконг. — Тя колебливо се усмихна. — Извинявай… аз говоря твърде много. Това е само една идея. Още една бира?
— Разбира се, след малко, благодаря, но това е интересна мисъл.
„Да, мислеше Бартлет, и то мисъл, която не ми е хрумвала, нито на Кейси. Дали тези двамата са необходими един на друг?
А Кейси и аз? Необходими ли сме ние един на друг?“
Той видя, че тя го наблюдава и й се усмихна в отговор.
— Орланда, не е тайна, че обмислям сделка с един от тях. Ако ти беше на мое място, кого би избрала?
— Нито един от двамата — изведнъж каза тя и се засмя.
— Защо?
— Ти не си британец, не си един от „старите момчета“, не си член по наследство на нито един клуб и колкото и пари и каквато и мощ да имаш тук, в края на краищата мрежата на „старите момчета“ ще реши какво ще стане.
— Смяташ, че няма да мога да направя сделка?
— Нямах предвид това, Линк. Ти ме попита за „Струан“ или „Ротуел-Горнт“ и за това дали да направиш сделка с някой от тях. Ако го направиш накрая победителите ще са те.
— Толкова ли са умни?
— Не. Но те са азиатци, те са от тази земя. Тук казват: „Tien hsia wu ya i pan hei“ — всички врани под небето са черни, което означава, че всички тай-панове са еднакви и ще се обединят, за да унищожат чужденеца.