— Така, че нито Йан, нито Куилън ще посрещнат доброжелателно един партньор, така ли?
Тя се поколеба.
— Струва ми се, че излизам извън сферата на моята компетентност, Линк. Аз не разбирам много от бизнес. Работата е там, че никога не съм чула някой американец да е дошъл тук и да е преуспял.
— Ами Билтмън, „Суперфудс“ и това, че те поеха централните магазини на Х. К.?
— Билтмън е за посмешище. Всички го мразят и се надяват, че ще си разбие главата, дори Паг… Пагмайър. Куилън е сигурен, че това ще стане. Не, дори Купър и Тилмън не успяха. Търговци — янки и първоначално бяха дори под крилото на Дърк Струан. Имат и родствени връзки, семейство Струан и семейство Купър. Хег Струан омъжи най-голямата си дъщеря, Ема, за стария Джеф Купър, когато изкуфя започнаха да го наричат стария орлов нос. Мълвата говори, че женитбата е била откуп за това, че й е помогнал да унищожи Тайлър Брок. Чувал ли си за тях, Линк? Семейство Брок, сър Морган и баща му Тайлър и Хег?
— Питър Марлоу ни разказа някои от историите.
— Ако искаш да узнаеш за истинския Хонконг трябва да разговаряш с леличка Блестящи очи, това е Сара Чен, неомъжената леля на Филип Чен! Тя е велик образ и остра като игла. Казва, че е на осемдесет и осем, но аз смятам, че е по-стара. Баща й беше сър Гордън Чен, незаконният син на Дърк Струан от неговата любовница, а майка й беше известната красавица Карин Юан.
— Коя е тя?
— Карин Юан е внучка на Роб Струан. Роб е доведен брат на Дърк и имаше любовница, която му роди дъщеря Изабел. Изабел се омъжи за Джон Юан, незаконен син на Джеф Купър. Джон Юан беше добре известен пират и контрабандист на опиум, а Изабел почина, известна като страстна комарджийка, която пропиля две от състоянията на съпрузите си при игра на ма-джонг. Така, че Карин дъщерята на Изабел и Джон, се омъжи за сър Гордън Чен, всъщност тя беше негова втора съпруга, по-скоро наложница, независимо, че това беше съвършено законна женитба. Тук, дори сега, ако си китаец, можеш да имаш колкото съпруги си пожелаеш.
— Това е удобно!
— За един мъж — да! — Орланда се засмя. — Така, че този мъничък клон от рода Юан са от Купър — Т’Чънг и Чен произхождат от Дърк Струан, Суг, Тун и Гонг са от художника Аристотел Куанс. Тук в Хонконг е обичай децата да носят имената на майките си, обикновено някое неизвестно момиче, което е било продадено от родителите си, за да правят любов с него.
— От родителите?
— Почти винаги. „T’unag t’ien yu ming“ — слушай небесата и следвай съдбата. Особено, когато умираш от глад. — Тя повдигна рамене. — Няма нищо срамно в това, Линк, това не накърнява репутацията ти, не и в Азия.
— Каква е причината да знаеш толкова много за Струан и Купър, за любовниците и т.н.?
— Това тук е малко място и ние всички обичаме тайните. В Хонконг няма истински тайни. Аборигените, истинските аборигени знаят почти всичко за другите. Нашите корени са надълбоко. Не забравям, че Чен, Юан и Сунг са евроазиатци. Както ти казах, евроазиатците се женят за евроазиатци, затова трябва да знаем от кои сме. Нито британците, нито китайците ни искат за съпруги, а само за метреси или любовници. — Тя отпи от виното си и той се възхити от деликатността на движенията й и нейната изтънченост. — За китайските семейства е обичай да записват родословието си в селската книга, която е единственият регистър, който имат. Никога не са имали свидетелства за раждане. — Тя се усмихна. — Да се върнем на твоя въпрос. И Дънрос и Куилън ще посрещнат с удоволствие парите ти и връзките ти в САЩ. И с всеки от тях би направил пари тук, ако си съгласен да бъдеш мълчалив партньор.
Бартлет замислено зарея поглед навън.
Тя чакаше търпеливо, оставила го на собствените му мисли. „Добре, че Куилън беше толкова добър учител и толкова умен мъж — помисли си тя. — И така мъдър. Той отново се оказа прав.“
Тази сутрин тя му се обади обляна в сълзи, за да докладва какво се е случило.
— Ах, Куилън, мисля, че развалих всичко.
— Какво каза ти и какво каза той?
Тя му разказа точно и той я успокои:
— Не смятам, че имаш за какво да се безпокоиш, Орланда. Той ще се върне. Ако не тази вечер, утре.
— О, сигурен ли си?
— Да. А сега си избърши сълзите и слушай. — Обясни й какво да прави, какво да облече и преди всичко да бъде жена.
„Колко съм щастлива, че съм жена“ — помисли си тя и с тъга си спомни отминалите дни, когато бяха щастливи с Куилън, тя на деветнадесет, вече негова метреса от две години, без да се срамува или страхува от леглото, или от него или от себе си. Понякога отиваха на среднощно пътуване с неговата яхта само те двамата и той я учеше.