Кейси си спомни неговата внезапна усмивка и топлината, която я обля и отново почувства сега докато стоеше на партерния етаж на стоковата борса и го гледаше. Тълпа от мъже и само трима имаха значение: Куилън, Дънрос и Линк — най-жизненият и вълнуващ от всички мъже, които някога беше срещала. Тя се усмихна и на тримата по един и същи начин и каза на Горнт:
— Не, аз не участвам, поне не лично. Не обичам залаганията — цената на парите ми е твърде висока.
Някой измърмори: „Каква тъпотия каза.“
Горнт не обърна никакво внимание и задържа погледа си върху нея.
— Мъдро, много мъдро. Разбира се понякога нещата са сигурни, понякога можеш да предизвикаш убийство.
Той погледна Дънрос, който наблюдаваше със странната си усмивка.
— В преносен смисъл — да.
— Разбира се. Е, Куилън ще се видим утре.
— Хей, мистър Бартлет — извика някой — сключили ли сте сделка със „Струан“ или не?
— И какво мисли нападателят Бартлет за „нападателния“ стил на Хонконг? — попита друг.
Отново се възцари тишина. Бартлет сви рамене.
— Нападението си е нападение навсякъде — внимателно каза той, — и бих добавил, че това е подготвено и предприето. Но човек никога не знае дали е спечелил преди всички гласове да са преброени. Съгласен съм с мистър Дънрос. Можете да изгорите — той се ухили отново, а очите му играеха. — Съгласен съм и с мистър Горнт. Понякога можеш да предизвикаш убийство.
Отново избухна смях. Дънрос използва момента, за да си пробие път към вратата. Бартлет и Кейси го последваха. Долу до колата му Дънрос каза:
— Хайде, влизайте. За съжаление аз трябва да бързам, но колата ще ви откара вкъщи.
— Не, няма нужда, ще вземем такси…
— Качвайте се. В този дъжд ще трябва да чакате половин час.
— Фериботът ще ни свърши чудесна работа, тай-пан — каза Кейси. — Той ще ни отведе там.
— Какво ще правиш с Горнт? — запита Бартлет. Дънрос се засмя и Кейси и Бартлет се опитаха да преценят силата му.
— Ще изчакам — каза той. — Това е един стар китайски обичай: Търпение. Получава онзи, който чака. Благодаря, че запазихте в тайна нашата сделка. Много добре се справихте.
— Утре след затваряне на пазара ли ще съобщиш? — попита Бартлет.
— Иска ми се да оставя открити възможностите си. Познавам този пазар, но вие не. Може би утре.
Дънрос ги погледна открито.
— Може би не преди вторник, когато всъщност ще сме подписали. Предполагам, че все още имаме сделка, нали? До полунощ във вторник, нали?
— Разбира се — каза Кейси.
— Може ли времето до оповестяването да ми бъде дадено на мен? Ще ви кажа предварително, но може да ми се наложи да използвам времето за… маневриране.
— Разбира се.
— Благодаря. Естествено, ако сме свили знамената дотогава, няма да има сделка. Напълно ми е ясно.
— Може ли Горнт да поеме контрола? — попита Кейси. И двамата видяха промяната в очите на шотландеца.
Усмивката все още беше там, но само на повърхността.
— Не, в действителност не може, но с достатъчно капитал може незабавно да си пробие път до Управителния съвет и да назначи други директори. А стане ли това той ще бъде участник в нашите тайни, ще подрива и руши. — Дънрос отново погледна Кейси. — Неговата цел е да руши.
— Заради миналото?
— Донякъде. — Дънрос се усмихна, но този път в усмивката му имаше дълбока умора. — Залозите са високи, едно лице е замесено, огромно лице и то е Хонконг. Тук оцеляват силните, а слабите загиват. Правителството не краде от теб, но и не те защитава. Ако не искаш да си свободен и не ти харесват нашите правила, или това, че те не съществуват не идвай. Дошъл си, за да спечелиш, нали? — Той погледна Бартлет. — И ще го постигнеш по един или друг начин.
— Да — съгласи се Линк угоднически.
Кейси се чудеше до каква степен Дънрос е в течение на уговорката с Горнт. Мисълта я обезпокои.
— Да, печалбата е нашият мотив. Но не да разрушаваме.
— Умно — каза той. — По-добре да се създава, отколкото да се руши. А, между другото Жак питаше дали бихте желали да вечеряте с него тази вечер към осем и трийсет. Аз не мога, защото имам официален прием с губернатора, но бихме могли да се видим по-късно.
— Благодаря, но довечера не мога — на Бартлет му стана неудобно при внезапната мисъл за Орланда. — А ти, Кейси?
— Не, не благодаря. Имам една купчина, която трябва да прегледам, тай-пан, навярно бихме могли да го отложим за по-нататък.
Тя си помисли, че той е достатъчно умен, за да си мълчи, а Линк Бартлет също толкова умен, за да охлади ситуацията със „Струан“ за малко. „Да — каза си тя — ще бъде чудесно да вечеряме с Линк, само двамата, както на обед. А може да отидем и на кино.“