„Не мисли за това, не се опитвай да убеждаваш себе си, опитай се да убедиш единствено тях.
Трябва да съм непоклатим. Трябва да се преструвам, че това е грешка толкова дълго колкото мога да издържа, а после ще им разкажа историята, която съм съчинявал през годините и ще ги объркам.“ Изпитваше непреодолима жажда. И непреодолим глад.
Брайън Куок искаше да запрати празните чаша и чиния в стената и да вика и крещи за помощ, но това щеше да бъде грешка. Знаеше, че трябва да се владее отлично и да пази цялата си сила, за да се бори.
„Използвай главата си. Използвай онова, на което си обучен. Приложи теорията на практика. Спомни си курса за оцеляване в Англия миналата година. А сега какво трябва да правя?“ Спомни си, че в теорията за оцеляване се казваше, че човек трябва да яде, пие, спи винаги когато може, защото не знае кога ще бъде лишен от храна, вода и сън. Не бива да губи усета си за време в тъмното, обезателно да помни, че неговите тъмничари непременно ще направят грешка в определен момент и ако успее да я улови ще се ориентира във времето, ще бъде в равновесие и ще може да се овладее и няма да издаде онова, което не трябва да се издава — точните имена и истинските контакти. Правилото беше премери ума си с тях. Бъди активен, наложи си да наблюдаваш.
Направиха ли някакви грешки? Дали тези дяволски варвари вече са се измъкнали? Само веднъж.
Яйцата! Глупавите британци и техните яйца за закуска.
Почувства се по-добре и вече напълно буден се надигна от леглото и пипнешком затърси металната чиния и постави чашата внимателно до нея. Яйцата бяха студени и със замръзнала мазнина, но той ги сдъвка, изяде хляба и от храната се почувства малко по-добре. Яденето с пръсти в тъмнината беше необичайно и неудобно, особено като няма с какво да избършеш пръстите си, освен в собствената си голота.
Целият потрепери. Почувства се изоставен и мръсен. Мехурът му беше пълен и той тръгна към кофата, прикачена на стената. Вонеше. Сръчно премери нивото в кофата. Беше донякъде пълна. Той се облекчи и отново премери. Изчисли разликата. Ако не са прибавяли допълнителна вода, за да го объркат значи е пикал три или четири пъти. Два пъти на ден? Или четири пъти на ден?
Легна. Повдигаше му се. От стомаха му се надигна вълна, но я потисна и се насили да си спомни за Брайън Куок, но не за Брайън Кар-шун Куок, а за другия почти забравения мъж, който носеше името на родителите си Уу, от рода Пак, а неговото истинско име беше Чу-той.
Спомни си Нинг-ток, майка си, баща си и как на шестия му рожден ден го пратиха да учи в Хонконг. Искаше да учи и да порасне, за да стане патриот като родителите си и чичо си, когото видя пребит до смърт на площада в неговото село затова, че е патриот. От роднините си в Хонконг научи, че патриот и комунист е едно и също и че не е враг на държавата. Че Куоминтанг бяха също толкова лоши колкото чуждите дяволи, прокарали неравностойни договори за Китай и единственият истински патриот беше онзи, който следваше ученията на Мао. Той се закле в първото от многото тайни братства, които работеха, за да се усъвършенстват. Знаеха, че Мао е част от новата велика вълна от революцията, която ще възстанови независимостта на Китай от чуждите дяволи и техните лакеи и ще ги измете в морето завинаги.
На дванадесет години спечели стипендия.
О, колко горди бяха тайните му учители. След това ходи по варварски земи, научи перфектно техния език. Отиде в Лондон, столицата на най-великата империя, която светът някога бе познавал, знаейки, че тя ще бъде унизена и оставена непотребна някой ден, но тогава в 1937 все още процъфтяваше.
Две години там. Мразеше английското училище и английските момчета… Кити Кити Китаец седи си на опашката… прикриваше омразата и сълзите си. Учителите от новото братство му помагаха, направляваха, задаваха въпроси и даваха отговори, показваха му чудото на диалектиката и на това да си част от истинската революция. Никога не задаваше въпроси, никога нямаше нужда.
След това войната, евакуираха го заедно с всички други ученици и ученички в Канада, прекрасно време във Ванкувър, Британска Колумбия на тихоокеанското крайбрежие, цялата необятност, планини и море и един цъфтящ китайски град. Един нов клон на световното братство, повече учители и винаги някой мъдрец, с когото можеш да поговориш, готов да обясни и да даде съвет. Побеждаваше съучениците си в учебните занимания, в гимнастиката с ръкавици и в техните спортове. Беше съвършен на крикет и тенис. „Превъзхождай ги Чу-той, сине мой, превъзхождай ги и бъди търпелив заради славата на Партията и на Мао!“ — това бяха последните думи, които изрече баща му, думи запечатани в паметта му от 6-годишна възраст и повторени до смъртното му легло.