С присъединяването си към Кралската канадска конна полиция осъществи част от плана. Беше лесно да изпъкне в КККП със задача в китайския квартал, кейовете и страничните улички, говореше английски, мандарин и кантонезки, неговият диалект Нинг-ток беше дълбоко погребан. Лесно стана отличен полицай в това разпростряло се красиво градско пристанище. Скоро беше най-цененият китайски експерт във Ванкувър, доверяваха му се, превъзхождаше ги и беше непреклонен срещу престъпленията на триадата, срещу гангстерите от китайския квартал, които се прехранваха от опиум, морфин, проституция и вечното незаконно залагане. Работата му наблюдаваха неговите шефове и също така ръководителите на братството. Те в еднаква степен воюваха срещу бандата, трафика на наркотици и престъпленията. Помагаха му да арестува и да разкрива. Техният таен интерес беше вътрешното функциониране на КККП, как КККП наема и опожарява и издига и съпоставя и разследва и наблюдава и кой какво контролира, къде и как. Изпратиха го за шест месеца от Ванкувър в Отава, за да помогне при разследването на китайска верига за наркотици и за да получи повишение. Лесно е да контролираш престъпление и да получиш повишение, ако работиш и ако имаш приятели сред стотиците тайни очи навсякъде.
После войната завърши и кандидатства за полицията в Хонконг — последната част от плана.
Той обаче не искаше да отива, не искаше да си тръгне — обичаше Канада, обичаше и Жанет. Жанет де Боа. Тя беше на деветнадесет от френска Канада, Монреал, говореше френски и английски, родителите й бяха френски канадци от много поколения. Харесваха го и не възразяваха срещу него, защото беше Chinoise, както го наричаха на шега. Тогава беше на двадесет и една, вече известен като част от командния състав с голяма кариера пред себе си.
Брайън Куок се размърда. Кожата му беше лепкава и мракът го притискаше. Затвори клепачите си, тежащи като олово и даде воля на мислите си. Върна се към нея и към онова време, онова лошо време в живота си. Спомни си как спореше с братството, с водача, убеждаваше ги, че ще служи по-добре в Канада, отколкото в Хонконг, където ще бъде един от многото. В Канада е единствен. След няколко години щеше да е напред в йерархията на ванкувърската полиция.
Но всичките му аргументи пропаднаха. Знаеше и му беше мъчно, че те са прави. Ако остане, в края на краищата, щеше да премине от другата страна, да се раздели с Партията. Сега имаше много въпроси, останали без отговор, благодарение на това, че прочете секретни доклади за Съюза, КГБ, Гулаг и твърде много приятели канадци и националисти. Хонконг и Китай бяха далеч, далечно беше и неговото минало. Тука беше Жанет и той я обичаше, нарастващата мощ на престижа му сред равните, виждаше ги равни, и не варвари.
Водачът му напомни неговото минало, че варварите са само варвари, че в Хонконг имаха нужда от него, където битката току-що започваше, където Мао все още не беше председателят Мао, не беше победител, все още се биеше с Чан Кай-ши.
Той с горчивина се подчини. Беше му противно да го насилват, но знаейки, че е в тяхна власт се подчини. Но последваха четири стремителни години до 1949 и изключителната, невероятна, пълна победа на Мао. След това отново се зарови дълбоко, използвайки блестящите се умения за борба с престъпленията, които бяха позор за него, нещастие за Хонконг и петно върху лицето на Китай.
Животът отново стана хубав. Беше предложен за повишение, британците се привързаха към него. Уважаваха го, защото беше учил в отлично училище с отличен английски, характерен за висшата класа, както и защото беше великолепен спортист.
„Сега е 1963, аз съм на 39 и утре… не, не утре, а в неделя е изкачването на хълма, а в събота ще са надбягванията. Ноубъл Стар — дали ще е Ноубъл Стар или Пайлът Фиш на Горнт или Бътърскот Лес на Ричард Куанг или аутсайдерът на Джон Чен Голдън Лейди? Мисля, че бих заложил на Голдън Лейди. Всяко едно пени, което имам, да, спестяванията на целия ми живот. Залагам и Поршето въпреки че е глупаво, но трябва да го направя. Трябва, защото Крос каза, че е време да си оправя живота, но Боже, сега Голдън Лейди куца край конюшнята, залогът е направен и те са заминали и тичат. Хайде, Голдън Лейди, хайде, заради любовта към Мао, не обръщай внимание на буреносните облаци и светкавиците, хайде, всичките ми спестявания и целият ми живот е върху твоя калпав, пълен с въшки прокълнат от Бога, о, Боже, не ме проваляй…“