— Трябва. Попитах един, който познава един от тях. — Змията вдигна рамене. — Нищо. Абсолютно нищо — той се поколеба. — Ще трябва отново да поизровим миналото на Джон.
Армстронг усети как го прониза студ.
— Добра идея.
— Знаеш ли, че Мери го е познавала? Във военнопленническия лагер в Стенли?
— Да. — Армстронг пийна малко бира, но не усети вкуса й.
— Тя може да ни даде насока. Ако Джон е бил, да кажем, свързан с черния пазар в лагера. — Светлосините му очи задържаха светлосините очи на Армстронг. — Може да си струва да се попита.
— Ще помисля за това. Да. Ще помисля за това. — Големият мъж не хранеше лоши чувства към Змията. Ако беше на негово място щеше да направи същото. Вълците бяха много опасни и първата вълна на терор вече заливаше китайското общество. „Колко ли още хора знаят за Мери и Джон Чен? — запита се той. — Или за 40 000, които още изгарят чекмеджето на бюрото ми, изгарят душата ми.“ — Това беше много отдавна.
— Да.
Армстронг надигна бирата си.
— Имаш ли си „приятели“, които да ти помагат?
— Нека само да кажем, че се дават много значителни награди, бързам да добавя с благодарност, от нашето комарджийско братство. — Сардоничната усмивка изчезна от лицето на Смит. И шеговитостта. — Трябва да хванем онези мръсни Вълци много бързо или те наистина ще разстроят нашите планове.
49
Фор Фингър Уу беше на високата кърма на моторизираната джонка, която се поклащаше сред лекото вълнение на мястото на срещата, доста навътре в морето. Всички светлини бяха загасени.
— Слушай, вълчо лайно, — изсъска той на Смолпокс Кин, който лежеше треперейки на палубата в краката му, обезумял от болка, с ръце привързани към тялото му и тежки вериги. — Искам да знам кой още е във вашата гадна банда и от къде взе монетата, половината от монетата. — Отговор не последва. — Разбуди мръсника.
Гудуедър Пуун услужливо изля още една кофа морска вода върху проснатия младеж. Когато и от това нямаше полза, той се наведе с ножа си. Смолпокс Кин веднага изскимтя и излезе от вцепенението.
— Какво, какво е това, Господи? — изпищя той. — Повече не… какво е това, какво искаш?
Фор Фингър Уу повтори онова, което беше казал. Младежът изписка отново, когато Гудуедър Пуун го бодна.
— Казах ви всичко… всичко… всичко. — Отчаяно, не вярвайки, че във вселената може да съществува толкова много болка, болка, която не можеше да се понесе, той отново избъбри кои бяха членовете на бандата, истинските им имена и адреси, дори за старата бавачка в Абърдийн. — Баща ми ми даде монетата… аз не зная откъде… той ми я даде, без да ми каже къ… той я даде къъълнааа сеее… — гласът му заглъхна.
Още веднъж припадна.
Фор Фингър Уу се изплю отвратен.
Дю не ло мо, днешната младеж няма никаква сила на духа!
Нощта беше тъмна и един неприятен вятър подухваше от време на време. Мощният и равномерно работещ мотор, който бръмчеше приятно задържаше неизбежното движение на джонката напред. Бяха на няколко мили югозападно от Хонконг, непосредствено зад морските пътища, зад водите на КНР и огромното устие на река Пърл до самото пристанище, откритото море беше до дясната страна на кораба. Всички платна бяха свити.
Той запали цигара и се закашля.
— Всички богове проклинат всички триединни мръсници.
— Да го събудя ли, пак? — попита Гудуедър Пуун.
— Не. Не, мръсникът каза истината, поне толкова колкото знае. — Загрубелите пръсти на Уу се протегнаха и нервно докоснаха половинката от монетата, която носеше около врата си под дрипавата си потна риза, за да се увери, че е още там. Вълнението се надигна у него при мисълта, че монетата може да е истинска, че може да е липсващото съкровище на Филип Чен.
— Много добре се справи, Гудуедър Пуун. Довечера ще получиш премия. — Погледът му се отправи на югоизток, търсейки сигнала. Той беше закъснял, но това още не го тревожеше. Носът му от само себе си подуши вятъра, а езикът му опита вкуса — остър и наситено солен. Очите му пребродиха небето, морето и хоризонта. — Скоро пак ще вали — измърмори той.
Пуун запали нова цигара от угарката.
— Това ще провали ли надбягванията в събота?
Старецът вдигна рамене.
— Ако боговете пожелаят. Мисля, че утре отново ще бъде адски облачно. Освен ако вятърът не промени посоката. Ще имаме дяволските ветрове, върховните ветрове, и онези мръсници могат да ни разпръснат по четирите морета. Пикая на върховните ветрове.
Гудуедър погледна на югоизток. Беше уловил нещо с периферното си зрение.
— Видя ли?
След миг Фор Фингър поклати глава.
— Има много време, много време.