— Името ми не е До…
— Капитанът на флотата те нарече Доходоносни, затова за всички богове ти си Доходоносният завинаги. Айейа — добави той, като се ухили на Фор Фингър.
Старецът нищо не каза само се усмихна и показа няколкото си счупени зъба и това направи гримасата му дори по-страшна. Плешивата му глава и потъмнялото лице кимаха в знак на съгласие. После спря очи на сина си. Пол Чой потрепери, независимо от смелостта си.
— Твоята тайна е дълбоко в мен, сине мой. Никога не бива да се страхуваш. Никой на тази лодка нищо не е видял. Така ли е, Гудуедър Пуун?
— Не, нищо. Всички богове и големи и малки са свидетели. Никой нищо не е видял!
Пол Чой отново се втренчи навъсено.
— Ти можеш да изгориш хартия в огън.
Гудуедър Пуун се изкикоти силно.
— На тази лодка можеш.
— Да — каза Уу, а гласът му беше рязък и груб. — На тази лодка можеш да запазиш тайна завинаги. — Той запали нова цигара, изкашля се и се изплю. — Не искаш ли да знаеш какво има в онези бали?
— Не.
— Това е опиум. Доставено на брега, тази нощна работа ще донесе 200 000 долара печалба, само на мен, с много премии за моя екипаж.
— Тази печалба не си заслужава риска, не и за мен. Аз те накарах да м… — Паул Чой спря.
Фор Фингър го погледна. Изплю се на палубата, подаде кормилото на Гудуедър Пуун и отиде до огромните тапицирани седалки, а след това иззвъня на кърмата.
— Ела тук, Доходоносни Чой — изкомандва той. Изплашен Пол Чой седна на посоченото място. Сега те бяха сами.
— Печалбата си е печалба — каза ядосан Уу. — 10 000 е твоят дял. Това е достатъчно да си купиш самолетен билет Хонолулу — Хонконг и да почиваме заедно десет дена. — Той видя мигновената радост да проблясва в лицето на сина му и вътрешно се усмихна.
— Аз никога няма да се върна — каза Пол Чой храбро. — Никога.
— О, ще се върнеш. Сега ще се върнеш. Ти си ловил риба в опасни води.
— Никога няма да се върна. Имам паспорт за САЩ и…
— И японска пачавра, айейа!
Пол Чой се взря в баща си, втрещен, че той знае. Обзе го ярост и скочи със свити юмруци.
— Тя не е пачавра. Тя е чудесна, тя е дама и нейните хора са…
— Тихо! — Уу внимателно изпусна ругатнята. — Много добре, тя не е пачавра, въпреки това за мен всички жени са пачаври. Тя не е пачавра, тя е императрица. Но все пак е мръсен дявол от Източното море, една от онези, които насилиха Китай.
— Тя е американка, американка като мен — пламна Пол Чой, юмруците му здраво се свиха, готов да скочи. Кормчията и Гудуедър Пуун се приготвиха да се намесят без това да проличи. В юмрука на Пуун проблесна нож. — Аз съм американец, тя е американка от японски произход и баща й беше с 442 в Италия…
— Ти си хакло, ти си Уу — рожба на морето, ти си един от хората на кораба и ти ще ми се подчиниш! Така е, Доходоносни Чой, ще се подчиниш! Айейа!
Пол Чой стоеше пред него разкъсван от ярост, опитваше се да е смел, защото в гнева си старецът бе страшен. Усещаше Гудуедър Пуун и останалите мъже зад гърба си.
— Не й казвай имената! Недей! Ти смееш да си размахваш юмруците пред мен? Пред мен, дето съм ти дал живот, и съм ти дал всичко? Всеки един шанс дори шанса да срещнеш тази… тази източна морска принцеса? Айейа?
Пол Чой усети, че сякаш се завърта като от силен вятър. Гудуедър Пуун се взираше в него.
— Това е капитанът на флотата. Ти ще го уважаваш! — желязната ръка на моряка го бутна обратно на седалките. — Капитанът каза да седнеш. Седни!
След малко Пол Чой попита мрачно:
— Как узна за нея?
Вбесен старецът изломоти:
— Всички богове на тази страна са свидетели. Човекът, на когото съм баща, е с мозък на маймуна и маниери на селянин. Мислиш ли, че не съм те наблюдавал? Пазил? Дали аз изпращам къртица сред змии или цивилизовано кученце сред чужди дяволи без защита? Ти си син на Уу Санг Фонг, шефа на „Хаус ъф Сийбърн Уу“ и аз те защитавам срещу всички врагове. Ти си мислиш, че нямаме достатъчно врагове, които биха разрязали твоя таен чувал и да ми изпратят съдържанието само за да ми отмъстят? Айейа?
— Не зная.
— Е, сега вече знаеш всичко много добре, сине мой!
Фор Фингър Уу съзнаваше, че това е смъртна схватка и трябва да е достатъчно умен, както трябва да е един баща. Не се страхуваше. Беше правил това с много синове и загуби само един. Но беше благодарен на тай-пана, който му даде информацията за момичето и нейните родители. „Това е разковничето — помисли си той — разковничето към това дръзко дете от третата жена, чиято Златна Бразда беше сладка и нежна като кост на риба докато беше жива. Може би ще му позволя да доведе мръсницата тук. Бедният глупак има нужда от пачавра, както и да я нарича. Дама? Ха! Чувал съм, че източните морски дяволи нямат косъмчета! Отвратително! Другия месец може да доведе курвата тук. Ако родителите й позволят да дойде сама, това ще означава, че наистина е пачавра. Ако — не, това ще е краят. Аз междувременно ще му намеря съпруга. Да. Коя? Една от внучките на Тайтфист? Или на Ландо Мата или… А-а, не беше ли и онова най-младото полублагородно зверче, обучено в Голдън Маунтън в училище за момичета, прочуто училище за момичета? Каква е разликата за този глупак дали е от благородна кръв или не?