— Знаеш ли, че Америка тайно въоръжава Япония? Не знаеше ли? — на Суслов му беше добре известно, че Грей прекара три години и половина в японски военнопленнически лагер. — Не знаеш ли, че в момента има мисия на САЩ в Япония, за да разговарят с тях дали биха приели ядрени оръжия?
— Никога няма да посмеят.
— Но те го направиха, мистър Грей — каза Суслов и лъжата се изплъзна така леко. — Разбира се всичко това е напълно секретно.
— Можеш ли да ми кажеш подробности, които да използвам в Парламента?
— Ще помоля моите началници да ти подсигурят това, ако смяташ, че ще има полза.
— Моля те, колкото е възможно по-скоро. Ядрени бомби… Боже!
— Твоите хора, обучените експерти, също ли са в британските ядрени заводи?
— Какво? — Грей с усилие се концентрира, откъсвайки мислите си от Япония. — Ядрени заводи?
— Да. Внедряваш ли там твоите британци?
— Не, има само един-двама в два завода в Обединеното кралство и те не са важни. Наистина ли янките въоръжават японците?
— Не е ли Япония капиталистическа? Не е ли протеже на САЩ? Не строят ли и те ядрени заводи? Ако не беше за Америка…
— Тези мръсници! Да благодарим на Бога, че и вие притежавате бомбите, иначе всички ние щяхме да сервилничим!
— Може би е трябвало да положиш известни усилия върху ядрените заводи, а? — каза Суслов спокойно, поразен, че Грей би могъл да е толкова лековерен.
— Защо?
— Има едно ново изследване, предадено от твоя сънародник Филби.
— Филби ли? — Грей си спомни колко шокиран и изплашен беше от разкриването на Филби и отлитането му, а после си отдъхна, че не е разкрит списъкът с ядрото на БКП. — Как е той?
— Разбирам, че е много добре. Работи в Москва. Познаваше ли го?
— Не. Той беше във Форин офис, в стратосферата. Никой не знаеше, че е един от нас.
— Той изтъква в изследването си, че един ядрен завод сам се издържа, че може сам да произвежда гориво за себе си и за други. Щом започне да работи, той действа почти вечно, има нужда от няколко високо квалифицирани специалисти, високообразовани техници, за да работят в него, никакви работници, за разлика от нефта или въглищата. В момента цялата индустрия на Запада е зависима от въглища или нефт. Филби предлага да поощряваме използването на нефта, а не въглищата и изцяло да отхвърлим ядрената енергия. Какво ще кажеш?
— А, сега разбирам смисъла! — лицето на Грей стана по-строго. — Ще трябва да се вмъкна в парламентарния комитет, за да изуча атомната енергия.
— Това ще бъде ли лесно?
— Твърде лесно. Британците са мързеливи, не искат никакви проблеми. Стремят се да работят възможно най-малко за възможно най-много пари, да ходят в кръчмата и на футбол в съботите и никаква неплатена работа, никакви скучни комитети след работа, никакви спорове. Твърде лесно е.
Суслов въздъхна, много доволен, работата му беше почти свършена.
— Още една бира?
— Не. Случайно да познаваш някой писател, който в момента е тук, гражданин на САЩ, Питър Марлоу?
Главата на Грей щракна.
— Марлоу? Познавам го много добре, но не знаех, че е американски гражданин. Защо?
Суслов прикри интереса си и вдигна рамене.
— Щях просто да те питам, тъй като ти си англичанин, а и той е бил англичанин.
— Марлоу е един гнусен мръсник от висшето общество без морал. От години не съм го виждал, от 45-та, откакто се премести тук. Беше и в Чанги. Не знаех, че е писател, че е един от асовете в киното до вчера. Какво е важно за него? Какво важно има около него?
— Той е писател — каза изведнъж Суслов. — Прави филми, които чрез телевизията стигат до милиони зрители. Центърът не изпуска от очи западните писатели като част от политиката. О, да, ние знаем за творците в Русия и какво значение имат те. Нашите писатели винаги са ни посочвали пътя, мистър Грей, те са формирали нашето мислене и чувства — Толстой, Достоевски, Чехов, Бунин… — той добави с гордост — те са водачи. Ето защо ние трябва да ги направляваме и да контролираме тяхната работа или да я погребваме — той погледна Грей. — Вие трябва да нравите същото.
— Ние подкрепяме писателите, които са приятелски настроени към нас, капитане, и се опитваме да компрометираме останалите по всякакъв начин — пред обществото и частно. Щом се прибера у дома, ще включа Марлоу в официалния списък на БКП, в гадния списък за средствата за масова информация. Ще бъде лесно да го дискредитираме, имаме много приятели в нашите средства за масова информация.
Суслов запали цигара.
— Чел ли си тази книга?
— Онази за Чанги ли? Не, не съм. Никога, преди да дойда тук не бях чувал за нея. Вероятно не е публикувана в Англия. Освен това нямам много време за белетристика, но съм убеден, че това е една буржоазна глупост и булеварден роман и… ами Чанги си е Чанги и е най-добре да се забрави. — Потръпна, без да го забележи.