Дънрос усети студена тръпка по тялото си като си спомни първия път, когато прочете волята й — така властна, както завещанието на Дърк Струан.
„Защо тези двамата ни притежават? — запита се той отново. — Защо не можем да приключим с миналото, защо трябва да сме на разпореждане и повикване от призраци, при това не много добри? Аз само се опитвам да стигна техните стандарти.“
Той пак погледна Клаудия, внушителна, здрава и съвършена, но сега изплашена, изплашена за първи път. Той я познаваше добре, тя беше служила на стария сър Рос, а после на баща му, после на Аластър, а сега и на него с фанатична преданост, също като Филип Чен. Бедният Филип.
— Обади ли се Филип? — попита той.
— Да, тай-пан. Също и Дайан. Тя звъня четири пъти.
— Кой друг?
— Една дузина или повече. Най-важните са Джонджон от банката, генерал Джен от Тайван, Гавалан-баща от Париж, Фор Фингър Уу, Паг…
— Фор Фингър? — надеждата на Дънрос нарасна. — Кога се обади той.
Тя погледна в списъка си:
— В два и петдесет и шест.
Дали старият пират е променил мнението си. Късно вчера следобед той ходи до Абърдийн, за да се види с Уу, но както при Ландо Мата, получи само неясни обещания.
— Слушай, Стари приятелю — му каза той — досега не съм искал услуга от теб.
— Една дълга поредица от твоите предшественици тай-панове са искали много услуги и много са спечелили от моите предшественици — отвърна старецът, а лукавите му очи пускаха искри. — По дяволите всички кучета, тай-пан, аз нямам тази сума. 20 милиона? Как може един беден рибар като мен да разполага с толкова много пари?
— Повечето излязоха от „Хо-Пак“ вчера, Стари приятелю.
— Айейа, защо не си гледат работата всички онези, които нашепват невярна информация! Може би ще изтегля парите си без загуба, но всичко вече е изхарчено, изхарчено, за да плащам за стоки, стоки, за които дължа пари.
— Надявам се не за бял прах. Белият прах е ужасна съдба. Мълвата говори, че се интересуваш от него. Съветвам те като приятел да не го правиш. Зеленоокият Дявол и Хег Струан са проклели онези, които се занимават с белия прах — каза той като преувеличаваше истината, знаейки колко е суеверен старецът. — Не те съветвам да се занимаваш с него. Уверен съм, че златният ти бизнес ти носи много повече печалба.
— Не зная нищо за бял прах. — Старецът насила се усмихна показвайки венците си и няколко криви зъба. — А и не се страхувам от проклятия, дори и от тях.
— Добре — Дънрос знаеше, че това е лъжа, — междувременно, помогни ми да получа кредит. 50 милиона за три дена е всичко, което искам.
— Ще попитам приятели, тай-пан. Може би биха могли да помогнат, може би заедно бихме могли да помогнем. С каква лихва?
— Висока, ако е утре.
— Невъзможно, тай-пан.
— Убеди Тайтфист, ти си съдружник и Стар приятел.
— Тайтфист е само мръсен приятел на Тайтфист — каза Уу и каквото и да добавеше Дънрос нямаше да промени нищо.
Той протегна ръка за телефона.
— Какви други обаждания имаше, Клаудия? — попита той докато избираше.
— Джонджон от банката, Филип и Дайан… о, казах ви за тях… Крос, а после и всеки главен акционер и всеки управляващ директор от всеки клон най-вече от „Търф клъб“… Травкин, няма край…
— Един момент, Клаудия — Дънрос задържа вълнението си. — Обажда се тай-пан. Там ли е моят Стар приятел?
— Разбира се, разбира се, мистър Дънрос. Благодаря, че се обадихте. Веднага ще ви се обади, сър.
— Мистър Чой, мистър Пол Чой?
— Да, сър.
— Вашият чичо ми разказа за вас. Добре дошли в Хонконг.
— Аз… ето го, сър.
— Благодаря. — Йан се съсредоточи. Питаше се защо Пол Чой сега е с Фор Фингър, а не при Горнт и защо се бяха обадили Крос и Джонджон.