— В такъв случай дълговете им тежки ли са?
— Постоянно. Колкото повече стоят, толкова по-трудно е да изглеждат хубави, така че и разходите са повече. Минималната лихва по дълга е двадесет процента. През първите месеци момичето може да печели много, за да върне много, но никога достатъчно. — През лицето й мина сянка. — Лихвата се натрупва, дългът се натрупва. Не всички шефове са търпеливи. Така че трябва да търси други форми за припечелване. Неизбежно тя търси помощ. Тогава една нощ мама-сан й посочва някой мъж. „Той иска да те изкупи“, ще й каже тя. И…
— Какво означа това да те изкупи?
— О, това е обичай в нощния клуб тука. Всички момичета трябва да бъдат тук точно навреме, да кажем в осем, когато отваря, чисти и издокарани. Стоят до един часа сутринта или ще бъдат глобени. Глобяват ги и ако отсъстват или не са чисти, или издокарани и не се харесват на клиентите. Ако някой мъж иска да вземе някое момиче навън за вечеря, някои дори водят по няколко, за да впечатлят приятелите си, той купува момичето от бара, плаща такса в зависимост от времето, оставащо до затварянето. Не зная колко получава тя, мисля, че е 30 процента, но онова, което прави навън си е нейна работа, освен, ако мама-сан не се договори за нея, преди да излезе. Тогава къщата получава такса.
— Винаги ли?
— Въпрос на виждане, Линк. От това място, което е едно от най-хубавите, за да откупиш момиче, трябва да платиш 80 хонконгски долара на час, около 16 щатски долара.
— Това не е много — каза разсеяно той.
— Не е много за милионер, скъпи. Но за хилядите тука 80 хонконгски долара трябва да стигнат на едно семейство за седмица.
Бартлет я гледаше, желаеше я, доволен, че не трябва да я откупува. Глупости, това би било ужасно. „Дали? — запита се той. — Това поне би струвало няколко долара, после «чао» и отново продължаваш. Това ли е, което искам?“
— Какво? — попита тя.
— Просто си мислех колко гаден живот водят тези момичета.
— О, не е гаден, изобщо не е гаден. Това вероятно са най-хубавите години в техния живот, със сигурност това е времето, когато носят всичко, което е хубаво, ухажват ги и ги търсят. Каква друга работа могат да си намерят без сериозно образование? Секретарска, ако имат късмет, в противен случай — във фабриката — от дванадесет до четиринадесет часа на ден за 10 хонконгски долара. Трябва да отидеш в някой фабрика, Линк, за да видиш условията. Ще те заведа. Моля те, а? Трябва да видиш как работят хората и тогава ще ни разбереш. За мен е удоволствие да съм твой гид. Сега, когато оставаш, трябва да знаеш всичко, Линк, да опиташ всичко. О, не, те си мислят, че са щастливи. Поне кратко време от живота си живеят добре, хранят се добре и много се смеят.
— Никакви сълзи?
— Винаги има сълзи. Но сълзите са начин на живот за едно момиче.
— Не и за теб.
Тя въздъхна и сложи ръката си върху неговата.
— Аз съм си получила дела. Но ти ме караш да забравя всичките сълзи, които съм изплакала. — Внезапно избухна смях, който ги накара да вдигнат погледи. Шест момичета бяха надвиснали над четиримата японски бизнесмени. Масата им беше отрупана с напитки, а пристигаха и още. — Толкова съм щастлива, че не трябва да… не трябва да обслужвам японците — каза просто тя. — Благославям съдбата си за това. Но те много харчат, Линк, много повече от другите туристи. Харчат дори повече от шанхайците, затова получават най-доброто обслужване, въпреки, че ги мразят, а те знаят, че са мразени. Не се тревожат, че с парите си не купуват нищо друго, освен лъжи. И го знаят, те са умни, много умни. Разбира се имат различно отношение към чукането и към дамите на нощта, различно от останалите хора. — Отново избухна смях. — Китайците ги наричат lang syin gou fei в „Мандарин“, което буквално означава — „вълче сърце“, „кучешки дроб“, т.е. хора без съвест.
Той се намръщи.
— В това няма смисъл.
— Напротив! Виждаш, че китайците готвят и ядат всяка част от рибата, птицата или животното, с изключение на вълчето сърце и кучешкия дроб. Това са единствените неща, които не могат да бъдат приготвени вкусно, винаги вонят каквото и да правиш с тях. — Тя отново погледна другата маса. — За китайците, японците са хора lang syin gou fei. Също и парите. Парите също нямат съвест. — Тя се усмихна загадъчно и отпи от ликьора си. — В днешно време много мама-сан или собственици предварително дават пари на някое момиче да научи японски. За да забавляваш, трябва да можеш да общуваш, не е ли така?