— Ще пристигнат — каза уверено фор Фингър Уу. — Чуждите дяволи са маниаци на тема разписания. Въпреки това изпратих Седмия син на летището, за да провери. — Той понечи да вдигне една плочка, но спря, погледна през рамо и изгледа критично една рибарска лодка, която с тихо пухтене преминаваше бавно покрай тях, промъквайки се през криволичещия, тесен канал към нея. Имаше светлини само на мачтата, на десния и левия брод. Привидно тази лодка се връщаше от риболов, но това бе една от неговите лодки, която бе излязла да посрещне тайландски траулер, носещ опиум. След като спокойно отмина, той отново се съсредоточи в играта. В момента имаше отлив, но повечето, от пристанищните острови бяха обградени с дълбока вода. От брега и плитчините се носеше вонята на гниещи водорасли, миди и лайна.
Повечето от лодките вече бяха тъмни. Тук-там мъждукаха няколко газени лампи. Корабчета с най-различни размери се бяха закотвили несигурно едно до друго, на пръв поглед безразборно, оставяйки тесни водни канали между плаващите селца. Това бяха домовете на племената Танка и Хакло — корабните обитатели — които прекарваха целия си живот в морето, раждаха се в морето и умираха в него. Много от тези корабчета никога не бяха мърдали оттук. Стояха, плътно прилепнали едно към друго, докато потънат или се разпаднат, или ги отнесе някой тайфун, или изгорят в някой от големите зрелищни пожари, които често избухваха тук.
— Дядо! — извика момчето.
— Какво има? — попита Уу.
— На кея, виж! Седмият син! — момчето, на не повече от дванадесет, сочеше към брега.
Уу и останалите станаха и се загледаха към брега. Младият китаец освобождаваше едно такси. Беше с джинси, чиста тениска и гуменки. Таксито бе спряло близо до стълбичката на един от големите плаващи ресторанти, закотвени на новите кейове на около сто метра от тях. Имаше четири такива натруфени плаващи дворци — три, четири или пететажни — облени в светлина, разкош в червено, зелено и златно, с надиплени китайски покриви, с богове, фантастични фигури и дракони.
— Добре виждаш, Трето внуче. Добре. Иди да посрещнеш Седмия син.
Детето моментално припна със сигурни стъпки по разхлопаните дъски, които свързваха лодката с останалите. Фор Фингър Уу наблюдаваше как неговият Седми син се отправи към един от кейовете, където бяха скупчени лодките, обслужващи пристанището. Щом видя, че лодкарят, когото беше изпратил, го посрещна, той се обърна с гръб към брега и седна отново.
— Хайде да си довършим играта — таза мрачно. — Това е последната ми шибана ръка. Тази вечер трябва да сляза на брега.
— Йеее! — нададе вик Покмарк Танг щом видя плочката, която току-що бе изтеглил. Той я удари с тържествуващ жест върху масата с лицевата й част нагоре, а след това подреди и останалите тринадесет плочки от печелившата комбинация. — Вижте, за Бога!
Уу и останалите изгледаха глупаво плочките.
— Мамка му! — каза Уу и се изкашля шумно. — Пикая на цялото ти поколение, Покмарк Танг! Какъв късмет!
— Още една игра? Двайсет хиляди, Фор Фингър Уу? — рече Танг ликуващо, убеден, че тази вечер старият дявол Чи Кунг, богът на комарджиите, е кацнал на рамото му.
Уу понечи да поклати глава, но в този момент с жален вик над тях прелетя птица.
— Четирийсет — каза веднага той, променяйки решението си, мислейки, че този вик е знак от боговете за късмета му. — Четирийсет хиляди или нищо! Но ще играем на зарове, защото нямам никакво време.
— За Бога, аз нямам четирийсет хиляди в брой, но ти ми дължиш двайсет хиляди, а утре, щом отворят банката, ще ипотекирам лодката си и освен това ще ти дам цялата си шибана печалба от следващата ни доставка на злато или опиум, така че мога да ти платя, а?
Гудуедър Пуун каза кисело:
— Това е прекалено много. Вие, стари развратници, съвсем сте откачили!
— По-голям сбор от едно хвърляне? — попита Уу.
— Еха, наистина сте полудели, и двамата — каза Пуун. И все пак бе също толкова възбуден, колкото и останалите. — Къде са заровете?
Уу ги извади. Бяха три.
— Хвърляй за шибаното си бъдеще, Покмарк Танг!
Покмарк Танг плю в дланите си, промълви тиха молитва, а след това ги хвърли с крясък.
— О, о, о — изплака той от мъка. — Четири, три и още едно четири. Единайсет! — Останалите гледаха с притаен дъх.
Уу плю върху заровете, изпсува ги, благослови ги и хвърли. Шест, две и три.
— Единайсет! О, вси светии, малки и големи! Отново! Хвърляй отново!