Възбудата на палубата нарасна. Покмарк Танг хвърли „Четиринайсет!“
Уу се съсредоточи, напрежението го опияняваше. После хвърли заровете. „Айейа!“ изригна от гърдите му и всички около него извикаха. Шест, четири и две.
— Иий — Покмарк не можа да изрече нищо повече, докато се държеше за корема, смеейки се тържествуващо, а останалите го поздравяваха и изказваха съчувствието си на губещия.
Уу сви рамене.
— Проклети да са всички птици, които прелитат над главата ми в такъв момент!
— Затова ли промени решението си, Фор Фингър Уу?
— Да — заприлича ми на знак. Колко птици викат докато летят нощем?
— Прав си. И аз бих постъпил като теб.
— По дяволите! — Уу се ухили. — Все пак чувството, което човек изпитва при комара е по-хубаво и от облаците, и от дъжда, а?
— Но не и на моята възраст!
— На колко години си, Покмарк Танг?
— Шейсет или може би седемдесет. Почти колкото теб. — В племето Хакло нямаха постоянен регистър за ражданията, както в наземните села. — Чувствам се на не повече от трийсет.
— Разбра ли, че в „Лъки медсин шоп“, на пазара в Абърдийн са получили нова пратка корейски сен-сен. Казват, че част от него бил стогодишен! Това чудо ще направи оная ти работа огън!
— Много му е добре оная работа, Гудуедър Пуун! Третата му жена пак чака дете! — Уу демонстрира беззъбата си усмивка и извади дебела пачка от 500-доларови банкноти. Започна да брои. Пръстите му бяха сръчни, въпреки че палецът на лявата ръка липсваше — отсечен преди години по време на схватка с речни пирати при една контрабандна експедиция. Той спря в момента, в който Седмият му син стъпи на борда. 26-годишният младеж бе висок за китаец. Той прекоси борда тромаво. Приземяващ се самолет премина с вой над тях.
— Пристигнаха ли, Седми сине?
— Да, татко, да пристигнаха.
Фор Фингър Уу удари радостно с юмрук по преобърнатото буре.
— Много добре. Вече можем да започваме!
— Ей, Уу — каза замислено Покмарк Танг и махна към заровете. — Шест, четири и две прави дванайсет, което значи три, магическото три.
— Да, да забелязах.
Покмарк Танг се усмихна широко, посочи на север и леко на изток, към мястото, където бе летището Кай Так — зад планината Абърдийн, през пристанището на Каулуун, на шест мили от тях:
— Може би късметът ти наистина е проработил, а?
3
На разсъмване един джип с двама механици в гащеризони мина покрай изход 16 в източната част на летището и спря близо до средния колесник на „Янки 2“. Стълбата бе още на мястото си, а вратата на самолета бе леко открехната. Механиците — и двамата китайци — слязоха и единият започна да оглежда главния, осемколесен колесник, а другият също толкова внимателно разглеждаше предния. Те провериха методично гумите и колелата, после хидравличните разклонения на спирачките, а след това се загледаха в кухините над тях. Използваха електрически фенерчета. Механикът, който се намираше при главния колесник, извади гаечен ключ и стъпи върху едно от колелата, за да разгледа по-добре кухината, при което главата и раменете му потънаха в корпуса на самолета. След миг той извика леко на кантонезки:
— Охо! Ей, Лим, я погледни тук.
Другият се приближи и погледна нагоре. Петна от пот бяха избили по белия му гащеризон.
— Тук ли са или не са? Не мога да видя оттук.
— Божичко, лапни си мъжкия атрибут, скочи в кенефа и пусни водата. Разбира се, че са тук. Вече сме богати. Ще ядем ориз цял живот! Но по-тихо, защото ще събудиш онези миризливи чуждестранни дяволи отгоре! Дръж… — той подаде на Лим дълъг пакет, увит в платно. Лим го взе и го постави бързо и внимателно в джипа. После още един и още един по-малък. И двамата бяха нервни и плувнали в пот. Работеха бързо и тихо. Още един пакет. И още… И в този момент Лим забеляза полицейския джип и едновременно с него цял куп униформени мъже, между които и европейци.
— Предадени сме — изстена той, втурвайки се в безнадежден бяг към свободата. Джипът го пресрещна без затруднения и той спря, треперейки от ужас. После се изплю, изпсува боговете и се затвори в себе си.
Другият бе слязъл веднага и бе скочил зад волана. Но преди да успее да запали няколко души се нахвърлиха върху него и му сложиха белезници.
— Е, мазниче малко — изсъска сержант Лий — накъде?
— Наникъде, господин полицай, той е виновен, това мръсно копеле, господин полицай, се закле, че ще ми пререже гърлото, ако не му помогна. Не знам нищо, кълна се в гроба на майка си!