Преди да замине, Кейси бе проучила добре Хонконг и въпреки това се оказа неподготвена за въздействието, което оказваше върху нея тази невероятна пренаселеност.
— За първи път виждам подобно нещо, Линк — каза тя тази сутрин, когато той пристигна в хотела. — Минаваше десет, когато идвахме насам от летището, а навън имаше хиляди хора, включително и деца. И всичко беше отворено — ресторанти, пазари, магазини.
— Хората искат да печелят. Има ли друга причина да сме тук?
— Тук сме, за да превземем „Ноубъл хаус ъф Ейжа“ с тайната помощ и скрития договор с един Юда Искариотски на име Джон Чен.
Линк се засмя заедно с нея.
— Грешка. Тук сме, за да сключим сделка със „Струан“ и да се огледаме.
— Значи планът е променен?
— Като тактика — да. Но стратегията е същата.
— Каква е причината за тази промяна, Линк?
— Снощи се обади Чарли. Купили сме още 200 000 акции от „Ротуел-Горнт“.
— Значи офертата за „Струан“ е само параван, а истинската ни цел е „Ротуел-Горнт“?
— Все още имаме три цели: „Струан“, „Ротуел-Горнт“ и „Ейжън пропъртис“. Проучваме обстановката и чакаме. Ако ситуацията ни се стори подходяща — атакуваме. Ако ли не, от пряката ни сделка със „Струан“ можем да спечелим 5, а може би и 8 милиона само през тази година. Това е най-хубавото.
— Не си тук за пет или осем милиона. Каква е истинската причина?
— Удоволствието.
Ролсът преодоля няколко метра и пак спря. С приближаването на „Сентръл дистрикт“ движението ставаше все по-натоварено. „Ех, Линк — помисли си тя, — твоето удоволствие е свързано с хиляди разбойничества.“
— Това първи път в Хонконг, госпоице? — прекъсна мислите й шофьорът.
— Да, за първи път. Пристигнах снощи — отвърна тя.
— О, много хубаво. Време много лошо няма значение. Много миризливо, много влажно. Винаги влажно през лято. Първи ден много хубав, а?
Първият ден бе започнал с острия звук на малката й радиостанция, който рязко я изтръгна от съня. И „Джеронимо“.
Това беше тяхната парола за опасност — внимавай. Тя взе един душ и бързо се облече, без да знае откъде идва опасността. Едва си бе сложила лещите, когато телефонът иззвъня.
— Обажда се полицейски началник Армстронг. Извинете, че ви безпокоя толкова рано, госпожице Чолок, но бих искал да ви видя за малко?
— Разбира се, господин началник. — Тя се поколеба. — Да се видим след пет минути в ресторанта?
Те се срещнаха и той й каза единствено това, че на борда на самолета е намерена контрабандна стока.
— От колко време работите за господин Бартлет?
— Пряко, от шест години.
— Имало ли е през този период някакви проблеми с полицията? Независимо какви?
— За него ли питате или за мен?
— За него. И за вас.
— Никакви. Какво сте намерили в самолета, господин началник?
— Не изглеждате прекалено разтревожена, госпожице Чолок.
— Защо трябва да съм разтревожена? Не съм извършила нищо незаконно, както и Линк. А колкото до екипажа, той е съставен от внимателно подбрани професионалисти, затова се съмнявам, че имат нещо общо с контрабандата. Наркотици, нали? Какви наркотици?
— Защо непременно наркотици?
— Не е ли това обектът на контрабандата тук?
— Много голяма пратка оръжие.
— Какво?
Последваха още въпроси, на повечето от които отговори. След това Армстронг си отиде. Тя изпи кафето си и за четвърти път отказа домашно печените, топли и твърди френски кифлички на скованото и усмихнато келнерче, което й ги предложи. Напомняха й за онези, които бе яла преди три години в Южна Франция.
„Ех, Ница, Кам Д’Ай, Вен де Прованс. И скъпият Линк“ — мислеше си тя, връщайки се в апартамента, за да го чака да се обади по телефона.
— Кейси? Слушай…
— О, Линк, радвам се, че се обади — каза тя веднага, прекъсвайки го съзнателно. — Полицейският началник Армстронг беше тук преди малко. А снощи забравих да ти напомня да се обадиш на Мартин за акциите. — Мартин също беше парола и означаваше: „Мисля, че този разговор се подслушва.“
— И аз си помислих за него. Това в момента не е важно. Кажи ми точно какво стана?
Кейси му обясни. Той я осведоми накратко за случая.
— Подробностите ще ти разкажа щом дойда. Тръгвам към хотела веднага. Как е апартаментът?