— Фантастичен е! Твоят се нарича „Уханна пролет“, а моята стая е свързана с него. Струва ми се, че по принцип са едно цяло. Изглежда, че има по десет момчета на апартамент. Обадих се на рум-сървиса4 за едно кафе и то пристигна на сребърен поднос, преди да затворя телефона. Баните са толкова големи, че в тях можеш да направиш коктейл за двадесет души с джазово трио.
— Добре. Чакай ме.
Тя седна в едно от меките кожени канапета в луксозния хол, наслаждавайки се на качеството, което я заобикаляше. Прекрасни лакирани китайски скринове, добре зареден бар в остъклена с огледала ниша, дискретно подредени цветя и бутилка уиски с монограм „Линкълн Бартлет“ — подарък от главния директор. Нейната спалня бе от едната страна, а неговият огромен апартамент — от другата. Никога през живота си не бе виждала толкова големи апартаменти в хотел, с големи двойни легла.
„Защо е било сложено оръжие в нашия самолет и кой го е направил?“
Унесена в мислите си, тя погледна през прозореца, заемащ цялата стена с изглед към острова Хонконг и извисяващата се над него Пийк, най-високата планина на острова. Градът, наречен на кралицата — Виктория, започваше от брега, а после се разполагаше амфитеатрално по полите на рязко издигащата се планина и постепенно оредяваше, там, където склоновете ставаха по-стръмни. Жилищни сгради имаше чак до хребета. Виждаше една от тях точно над станцията на въжената железница на Пийк. „Гледката оттам сигурно е фантастична“ — помисли разсеяно тя.
Синята вода блещукаше приятно, пристанището бе така задръстено, както и улиците на Каулуун. Пътнически и товарни кораби бяха пуснали котва и сирените им звучаха весело. Отсреща, от страната на хонконгската корабостроителница, се виждаше „Кралският морски разрушител“, а до него една тъмносива фрегата на Американския военноморски флот. Имаше стотици плоскодънни лодки с всякакви размери и възраст — повечето рибарски — някои от тях с двигатели, други плаващи тежко насам-натам. Претъпкани двуетажни фериботи се стрелкаха, като ту се включваха в движението, ту излизаха от него.
„Къде живеят всички тези хора? — ужасена се питаше тя. — И от какво живеят?“
Момче от персонала, без да почука отключи и Линк Бартлет влезе.
— Изглеждаш великолепно, Кейси — каза той, затваряйки вратата след себе си.
— Ти също. Тази работа с оръжието е много лоша, нали?
— Има ли някой тук? Камериерки в стаите?
— Сами сме, но момчетата май влизат и излизат, когато им скимне.
— Този извади ключа си, преди да стигна до вратата. — Линк й разказа какво се бе случило на летището. После сниши гласа си. — А нещо за Джон Чен?
— Нищо. Просто нервни, леки разговори. Не пожела да говорим за работа. Мисля, че още не се е възстановил от шока, в който изпадна, когато видя, че съм жена. Остави ме в хотела и каза, че ще изпратят кола, която да ме вземе в 9:15.
— Значи планът ни успя?
— Напълно.
— Добре. Получи ли го?
— Не. Казах му, че съм упълномощена да взема пратката и му предложих първоначалния проект. Престори се на учуден и каза, че ще говори лично с теб, като те връща с колата си следобед. Изглеждаше доста нервен.
— Няма значение. Колата ще дойде да те вземе след няколко минути. Ще се видим на обяда.
— Да споменавам ли за оръжието? На Дънрос?
— Не. Да изчакаме, да видим кой ще повдигне въпроса.
— Мислиш, че може да са го направили те?
— Съвсем спокойно. Знаеха всичко за нашия полет, освен това имат и мотив.
— Какъв?
— Да ни дискредитират.
— Но защо?
— Може би подозират нашия боен план.
— Но в такъв случай нямаше ли да е по-умно да не правят нищо — за да паднем в капана?
— Вероятно. Но направиха първата стъпка. Ден Първи: Кон към Цар на B3. Атаката срещу нас е в ход.
— Да, но от кого — и освен това с белите ли играем или с черните?
Приветливите му очи изведнъж добиха сурово изражение.
— Не ме интересува, Кейси, само да победим. — И излезе.
„Нещо става — си каза тя. — Нещо опасно, което той крие от мен.“
— Пазенето на тайна е жизненоважно нещо, Кейси — беше й казал още в началото. — Наполеон, Цезар… всички велики генерали, често са криели истинските си планове от своите подчинени. Само, за да държат в неизвестност тях, а по такъв начин и шпионите на своите врагове. Ако се отдръпна от теб, това не значи, че ти нямам доверие, Кейси. Но ти никога не бива да се отдръпваш от мен.