— Глупости! Кой ти каза за нея?
— Снощи се обадих в хотела, за да проверя дали всичко е наред. Директорът ми каза. Знаете ли, че този глупчо щеше да се престарае в регистрацията? Хм, дали щели да спят в един апартамент или в едно легло. Казах му, че няма значение. Живеем в 1963-та, в съвременния свят, който е много по-свободен и в края на краищата апартаментът е чудесен — с два входа, с отделни стаи и, което е най-важното, те са наши гости. — Тя се изкиска. — Стегнах малко редиците… Аах, властта е чудесна играчка.
— Каза ли на младия Линбар или на някой от другите, че Кейси е жена?
— Не. На никого. Знаех, че вие знаете. Барбара Чен ми каза, че господарят Джон вече ви се е обаждал във връзка с Кейси Чолок. Що за птица е тя?
— С една дума — сексапилна — каза той и се ухили.
— Добре, а нещо друго?
Дънрос се замисли:
— Много е привлекателна, много добре облечена, много самоуверена и много наблюдателна. Забеляза, че входната ни врата е странна и попита защо. — Той взе един нож за рязане на хартия с костна дръжка и започна да си играе с него.
— Джон никак не я хареса. Каза, че може да се обзаложи, че е една от онези трогателни американки, които приличат на калифорнийски плод: страхотен наглед, но без никакъв вкус!
— Горкият господар Джон, колкото и да харесва Америка, все пак предпочита някои… от аспектите на Азия! — Дънрос се засмя: — Скоро ще разберем колко умно може да води преговори. — Изпратих я, без да ги предупредя.
— Хващам се на бас за 100 долара, че поне един от тях е знаел, че тя е тя.
— Филип Чен, разбира се. Но тази стара лисица няма да каже на останалите. Залагам сто, че нито Линбар, нито Жак или Ендрю Гавалан са знаели.
— Хванахме се — каза Клаудия радостно. — Можете да ми платите веднага, тай-пан. Тази сутрин проверих съвсем дискретно.
— Вземи ги от дребните разходи.
— Много съжалявам. — Тя протегна ръка. — Басът си е бас, тай-пан.
Той й даде неохотно червената стодоларова банкнота.
— Благодаря ви. А сега още сто, че Кейси Чолок ще спечели лесна победа над господарите Линбар, Жак и Ендрю Гавалан.
— Какво знаеш? — попита я с подозрение.
— Сто?
— Добре.
— Отлично! — каза тя оживено и смени темата. — А какво ще правите с вечерите за господин Бартлет? Срещата по голф и пътуването до Тайпей? Естествено, на тези места не можете да водите жена. Да ги отменя ли?
— Не. Ще говоря с Бартлет — той ще ме разбере. Все пак я поканих на конните надбягвания в събота, заедно с него.
— О, значи стават прекалено много хора. Ще откажа поканата за семейство Панг, няма да имат нищо против. Да ги сложа ли и двамата на масата ви?
Дънрос се намръщи.
— Тя трябва да бъде на масата ми, като специален гост, а него, като специален гост, го постави до Пенелоуп.
— Много добре. Ще се обадя на госпожа Дънрос, за да й съобщя. Барбара — съпругата на господаря Джон — иска да говори с вас. — Клаудия въздъхна и оправи една гънка на спретнатия си тъмносин cheong-sam. — Снощи не се е върнал. Не че е нещо необичайно, но часът е вече 10:10, а още не мога да го намеря. Изглежда, че не е присъствал на Сутрешните молитви.
— Да, знам. Тъй като снощи се занимаваше с Бартлет, му казах да ги пропусне. — Сутрешни молитви беше шеговитото название, което хората, работещи в „Струан“, използваха за задължителната ежедневна среща в осем сутринта на всички главни директори на филиали с тай-пана. — Днес няма защо да идва. Преди обяд няма никаква работа за него. — Дънрос посочи през прозореца към пристанището. — Вероятно е на корабчето си. Денят е чудесен за плаване.
— Жена му е много напушена, тай-пан, повече от обикновено.
— Тя винаги е напушена, горката мръсница! Джон е или на корабчето си, или в апартамента на Минг-ли. Провери ли там?
Тя изсумтя презрително.
— Баща ти казваше, че в затворена уста гадинки не влизат. И въпреки това, мисля, че мога да ти кажа. Минг-ли вече почти два месеца е любовница номер две. Новата фаворитка се нарича Фрейгрант Флауър и се е настанила в един от „личните“ му апартаменти близо до „Абърдийн мейн роуд“.
— Съвсем близо до кея, на който закотвя корабчето си. Много удобно.
— Да, много. Тя наистина е цвете — цвете, паднало от салона за танци „Гуд лък дрегън“ в Уанчай. Но и тя не знае, къде е господарят Джон. Не е бил при нито една, въпреки че в полунощ е имал среща с госпожица Паднало Цвете. Поне тя така казва.