Выбрать главу

Брайън Куок каза:

— Веднъж разпитвахме този мръсник, Робърт и аз.

— О?

— Да. Тръпки да те побият. Всички врати са с по две ключалки и вериги, всички прозорци са заковани и покрити с дъски — само тук-там по някоя дупка за наблюдение. Не е излизал навън, откакто започнали убийствата. Целият апартамент вонеше, Господи как вонеше! Единственото, което прави, е да играе с внука си на китайска дама и да гледа телевизия.

— И да чака — каза Армстронг. — Някой ден ще дойдат и за двамата. Внукът му вече трябва да е на шест или седем години.

Дънрос рече:

— Мисля, че потвърждаваш това, което исках да кажа. Цу-ян не е като него и никога не е бил. И за какво би могъл Цу-ян да използва няколко M14? Ако искаше, предполагам, че би могъл да събере половината националистка армия заедно с един танков батальон.

— В Тайван да, но не и в Хонконг.

— Цу-ян имал ли е някога нещо общо с Бартлет?

— Да. Ходил е веднъж в Ню Йорк и веднъж в Лос Анжелос от наше име. И двата пъти заедно с Джон Чен. Те започнаха подготовката на договора между „Струан“ и „Пар-Кон индъстрис“, който трябва да бъде окончателно завършен, или отхвърлен, тук този месец. Затова от мое име те поканиха официално Бартлет в Хонконг.

Армстронг погледна своя китайски колега. После каза:

— Кога беше това?

— Преди четири месеца. Толкова време беше необходимо и на двете компании, за да подготвят всички подробности.

— Джон Чен, а? — каза Армстронг. — Той наистина би могъл да бъде Чен от „Ноубъл хаус“.

— Знаеш ли, Джон не е такъв човек — каза Дънрос. — Няма никаква причина да се замесва в такава история. Може да е просто съвпадение.

— Има още едно любопитно съвпадение — каза Брайън Куок. — И Цу-ян и Джон Чен познават един американец на име Банастазио. Поне и двамата са били видени в неговата компания. Говори ли ви нещо това име?

— Не. Кой е той?

— Голям комарджия и вероятно гангстер. Предполага се, че е в тесни връзки с една от фамилиите от Коза Ностра. Винченцо Банастазио.

Дънрос присви очи:

— Каза, че са „видени в неговата компания“. Кой ги е наблюдавал?

— ФБР.

Тишината стана още по-напрегната. Армстронг бръкна в джоба си, за да извади цигара. Дънрос бутна към него сребърната табакера.

— Моля.

— Благодаря. Не, няма да запаля — направих го несъзнателно. Отказах ги преди две-три седмици. Съсипия. — После добави, опитвайки се да обуздае желанието: — ФБР ни предостави тази информация, тъй като Цу-ян и Джон Чен са много известни личности тук. Помолиха ни да ги държим под око.

В този момент Дънрос внезапно си спомни думите на Фоксуел за известния капиталист, който бил нелегален комунист и когото следели в „Синклер тауърс“. „Господи — помисли си той, — Цу-ян има апартамент там, а също и Джон Чен. Разбира се, невъзможно е и двамата да са свързани с комунистите.“

— Естествено, хероинът е голям бизнес — заговори Армстронг с много твърд глас.

— Какво искаш да кажеш, Робърт?

— Търговията с наркотици изисква огромни количества пари, които да я финансират. Такива количества могат да дойдат само от банки или от банкери, тайно разбира се. Цу-ян е в управителните съвети на доста банки, както и господин Чен.

— Робърт, трябва много да внимаваш със забележки от този род — изскърца със зъби Дънрос. — Правиш много опасни заключения, без да разполагаш с никакви доказателства. Това, предполагам, е подсъдно и аз няма да го допусна.

— Прав сте, съжалявам. И въпреки това, търговията с наркотици е голям бизнес и тук, в Хонконг е в големи мащаби. Ще намеря начин да открия кои са нашите гадове.

— Това е похвално. И ще получиш пълна подкрепа от „Струан“ и от мен. Аз също ненавиждам трафика.

— О, не го ненавиждайте, тай-пан, нито трафикантите. Това съществува така или иначе. Всъщност е друг бизнес — наистина незаконен, но все пак бизнес. Беше ми възложено да разбера кои са тай-пановете му. Въпрос на лично удовлетворение, това е всичко.

— Ако имаш нужда от помощ, просто я поискай.