— Ние можем да предложим по-добри условия от „Струан“, а и времето работи за нас, и тук, и там, и където и да било — каза Горнт.
Бартлет се засмя.
Горнт също се усмихна, но Линк забеляза, че очите му не се промениха.
— Поогледайте се из Хонконг, господин Бартлет. Поразпитайте за нас и за тях. И след това решете сам.
— Да, ще го направя.
— Разбрах, че самолетът ви е задържан.
— Така е. Ченгетата от летището откриха на борда някакво оръжие.
— Чух. Любопитно. Е, ако имате нужда от помощ за освобождаването му, може би ще мога да направя нещо.
— Можете да ми помогнете веднага, като ми кажете кой и защо го е направил.
— Нямам представа… но мога да се обзаложа, че някой в „Струан“ знае.
— Защо?
— Знаели са съвсем точно вашите планове.
— Вие също.
— Да, но това няма нищо общо с нас.
— Кой знаеше за тази наша среща, господин Горнт?
— Вие и аз. Както се разбрахме. Оттук не е изтекла информация, господин Бартлет. След частната ни среща в Ню Йорк миналата година съм се свързвал с вас само по телефона — няма дори телекс за потвърждение. И вярвам във вашата предпазливост, дискретност и в това, че водите разговорите лично. На четири очи. Но кой от вашите хора знае за нашите… нашите общи интереси?
— Никой, освен мен.
— Дори и вашият финансов и административен вицепрезидент? — попита Горнт, явно изненадан.
— Да, сър. Кога разбрахте, че Кейси е жена?
— В Ню Йорк. Е, господин Бартлет, едва ли сте предполагали, че е възможно да обмисляме съвместна дейност с вас, без да проверим вашите акредитиви, както и тези на главните ви сътрудници.
— Добре. Така ще спестим време.
— Странно е, че сте поставил жена на такъв ключов пост.
— Тя е моята и дясна, и лява ръка и освен това е най-добрият директор, който имам.
— Тогава защо не сте я уведомили за срещата ни?
— Един от най-важните закони на оцеляването е да си запазваш правото на избор.
— В смисъл?
— В смисъл, че не управлявам бизнеса си чрез някакъв колективен орган. Освен това обичам импровизациите и запазвам някои от действията си в тайна. — Бартлет се замисли за момент, а после добави: — това не е липса на доверие. Всъщност по този начин я улеснявам. Ако някой в „Струан“ разбере и я попита защо се срещам с вас, учудването й ще бъде непресторено.
След кратка пауза Горнт каза:
— Рядкост е да срещнеш човек, на когото да можеш да се довериш. Голяма рядкост.
— За какво могат да послужат тези M14 и тези гранати в Хонконг и защо са използвали моя самолет?
— Не знам, но ще направя всичко възможно да разбера. — Горнт загаси цигарата си. Пепелникът беше порцеланов, на династията Сунг. — Познавате ли Цу-ян?
— Срещал съм го два-три пъти. Защо?
— Много свестен човек, въпреки че е директор в „Струан“.
— Шанхаец ли е?
— Да. Един от най-добрите — Горнт вдигна очи и го погледна сурово. — Възможно е да имате и допълнителна изгода от сделката с нас, господин Бартлет. Дочух, че в момента „Струан“ са доста затруднени — Дънрос залага много на своя флот и по-конкретно на двата супер тежки товарни кораба, които е поръчал в Япония. Първата вноска трябва да бъде изплатена след около една седмица. Освен това усилено се носят слухове, че ще се опита да сложи ръка върху „Ейжън пропъртис“. Чувал сте за тях, нали?
— Голяма компания, която се занимава със земи и недвижими имоти из цял Хонконг.
— Да. Най-голямата — по-голяма дори и от неговата К. И.
— „Каулуун инвестмънтс“ част от „Струан“ ли е? Мислех, че са отделна компания.
— Те са, поне така изглежда. Но Дънрос е тай-пан на К. И. — те винаги имат един и същ тай-пан.
— Винаги ли?
— Винаги. Включено е в клаузите на техните договори. Но Йан надхвърля дори и собствените си права. „Ноубъл хаус“ съвсем скоро може да рухне. В момента той има големи затруднения с наличните средства.
Бартлет помисли малко, а след това попита:
— Защо не се съюзите с друга компания, например „Ейжън пропъртис“, за да превземете „Струан“? В Щатите, ако се стремях към компания, която не мога да превзема сам, щях да направя точно това.