— О, да, ще го направя. — Тя се усмихна, след това се намръщи. — А жената, която е довел със себе си? Отседнали са заедно в един апартамент. Чух, че била великолепна. Каква е тя, Куилън?
Горнт едва-едва се усмихна:
— Моите шпиони казаха, че не спят заедно, въпреки че са повече от приятели.
Лицето й помръкна.
— Не е обратен, нали?
Горнт се разсмя. Искрен, звучен смях.
— Не бих ти причинил такова нещо, Орланда! Не, сигурен съм, че не е. Просто отношенията му с Кейси са по-странни.
— Какви?
Горнт сви рамене. След малко тя каза:
— Какво да правя с нея?
— Ако Кейси Чолок се изпречи на пътя ти, просто я махни оттам. С нокти и зъби — както ти можеш.
— Ти си… Понякога изобщо не те харесвам.
— Ние сме реалисти — и ти, и аз. Нали? — каза го с много равен тон.
Тя усети злобата. Моментално стана от стола, наведе се през бюрото и го целуна с лекота.
— Ти си дявол. Това е за едно време.
Ръката му се плъзна към гърдите й и той въздъхна, припомняйки си и наслаждавайки се на топлината, която се излъчваше през тънкия плат.
— Преживяхме чудесни мигове, нали?
Стана негова любовница на седемнадесетгодишна възраст. Беше й първият, прекара с нея почти пет години и може би щеше да продължи, но в негово отсъствие тя бе отишла с един младок в Макао. Той научи за това и сложи край на тази връзка. Отведнъж. Въпреки, че по това време вече имаха дъщеря на една година.
— Орланда — й каза той, когато го молеше за прошка, — няма за какво да ти прощавам. Десетки пъти съм ти казвал, че младостта има нужда от младост и че някой ден… Избърши сълзите си и се омъжи за това момче, а аз ще ти дам зестра и благословията си… — И през цялото време, докато тя хленчеше, бе останал твърд. — Ще бъдем приятели и аз ще се грижа за теб, когато имаш нужда от това…
На следващия ден насочи енергията на своя скрит гняв към младока — англичанин, дребен служител в „Ейжън пропъртис“ — и само за един месец успя да го съсипе.
— Въпрос на престиж — й бе казал спокойно.
— Зная. Разбирам, но… какво ще правя сега? Утре си заминава за Англия и иска да отида с него и да се оженим, но аз не мога. Той няма нито пари, нито работа, нито бъдеще…
— Избърши сълзите си и иди на пазар.
— Какво?
— Това е подарък. — Горнт й даде първокласен билет за отиване и връщане до Лондон в същия самолет, в който младокът пътуваше в туристическа класа. И хиляда английски лири в съвсем нови банкноти от по десет. — Купи си много красиви дрехи и иди на театър. Имаш резервации за единадесет дни — само надпиши билета и резервацията ти за връщане е потвърдена. Така че се забавлявай и се върни свежа и весела!
— О, благодаря ти, Куилън скъпи, благодаря ти… Толкова съжалявам. Прощаваш ли ми?
— Няма за какво. Но само ако му проговориш или се срещнеш насаме е него… никога вече не разчитай на моето приятелство.
През сълзи, тя го обсипа с благодарности, като се проклинаше за глупостта си и молеше боговете да стоварят гнева си върху онзи, който я беше предал. На следващия ден младокът се бе опитал да я заговори — на летището, в самолета, в Лондон — но тя му каза да върви по дяволите. Вече знаеше къде е златната й рибка. В деня, в който тя замина от Лондон, той се самоуби.
Когато Горнт научи това, запали скъпа пура и я заведе на вечеря в ресторанта на последния етаж на „Виктория енд Албърт“ — огромни свещници, фин лен и прекрасно сребро.
След като изпи своя Наполеон, а тя изяде ментовия си крем, той я отпрати, сама, в апартамента, за който все още плащаше. Поръча си още един коняк и остана, наблюдавайки светлините на пристанището и планината Пийк, усещайки триумфа на отмъщението, величието на живота, с възстановено самочувствие.
— Айейа, преживяхме прекрасни мигове — отново каза Горнт, като все още я желаеше, въпреки че не беше лягал с нея от момента, в който научи за Макао.
— Куилън… — започна тя, ръката му възпламеняваше и нея.
— Не.
Блуждаещият й поглед се насочи към вътрешната врата.
— Моля те. От три години не съм имала никого…
— Благодаря ти, но не — хвана я за ръцете — твърдо, но с нежност — и я отдели от себе си. — Вече сме изживели най-хубавото — каза той с маниера на познавач. — Нека не го разваляме.