— По-късно ще ти обясня. Йан в състояние ли е да покрие задълженията си за корабите?
Настъпи пауза, която Горнт отбеляза.
— Да.
— Да, но какво?
— Но съм сигурен, че ще се справи.
— Какви други проблеми има Дънрос?
— Съжалявам, но това няма да е етично.
— Разбира се — отвърна с тих глас Горнт, — ще ти поставя въпроса другояче. Да кажем, че лодката им е леко наклонена. А?
Настъпи още по-дълга пауза.
— В подходящ момент и мъничка вълна може да ги потопи, както и всяка друга компания. Дори и твоята.
— Но не и „Виктория бенк“.
— О, не.
— Добре. Ще се видим в три. — Горнт затвори телефона и отново избърса потта от челото си. Възбудата му беше огромна. Той загаси цигарата си, направи една бърза сметка й след това отново набра. — Чарлс, обажда се Куилън. Зает ли си?
— Не. С какво мога да ти бъда полезен?
— Искам баланса. — „Баланс“ бе таен сигнал за адвоката, означаващ, че той трябва да телефонира на осем подставени лица, които да купят или продадат на борсата акции вместо Горнт — тайно, за да не може да се проследи пътят им до него. Всички дялове й всички пари щяха да минат единствено през ръцете на адвоката, така че нито подставените лица, нито брокерите да знаят от чие име се правят тези операции.
— Ще направя баланс. Какъв тип, Куилън?
— Искам да продам на късо. — Продажба на късо означаваше, че продава акции, които не притежава, надявайки се, че цената им ще падне. След това, ако преди да ги купи отново — в Хонконг този период беше максимум две седмици — акциите наистина са паднали, той щеше да прибере разликата. Разбира се, ако предположенията му се окажеха неверни и цената на акциите се вдигнеше, той трябваше да плати разликата.
— Какви акции и колко?
— Сто хиляди на „Хо-Пак“…
— Боже мили…
— … още толкова от същите утре веднага щом отворят борсата и още двеста хиляди през деня. Тогава ще ти дам по-нататъшни указания.
Настъпи тишина — мъжът отсреща бе зашеметен:
— Нали каза „Хо-Пак“?
— Да.
— Ще ни трябва време, за да успеем да заемем всички тези акции. Боже Господи, Куилън, четиристотин хиляди?
— Щом свършиш, намери още сто хиляди. Кръгло половин милион.
— Но… но „Хо-Пак“ е една от най-стабилните на борсата. Не са падали от години.
— Да.
— Какво си научил?
— Слухове — каза Горнт важно, ликувайки вътрешно. — Какво ще кажеш за един ранен обед в клуба?
— Ще дойда.
Горнт затвори, а след това набра още един частен номер.
— Да?
— Аз съм — каза предпазливо Горнт. — Сам ли си?
— Да. Е?
— На срещата американецът предложи внезапно нападение.
— Айейа! И?
— Пол също е в играта — каза той, преувеличавайки без затруднение. — В абсолютна тайна, разбира се. Току-що говорих с него.
— Тогава и аз се включвам. При условие, че получа контрол над корабите на „Струан“, управлението над имотите им в Хонконг и 40 процента от земите им в Тайланд и Сингапур.
— Ти се шегуваш!
— Никоя цена не е прекалено висока за тяхното унищожаване. Нали, приятелю?
Горнт слушаше изискания, подигравателен смях на Джейсън Плъм и го ненавиждаше, заради него.
— Ти го мразиш също толкова колкото и аз — каза Горнт.
— Е, но ще имаш нужда от мен и от специалните ми приятели. Дори и с помощта на Пол ти и твоят янки няма да успеете без мен и моята помощ.
— Ако не беше така, щях ли да разговарям с теб?
— Слушай, не забравяй, че не искам нищо от дяла на американеца.
Гласът на Горнт остана спокоен:
— В каква връзка ми го казваш?
— Познавам те. О, да, познавам те, приятелю.
— И сега ли?
— Да. Ти няма да се задоволиш само с унищожаването на нашия „приятел“, а ще искаш всичко.
— Мислиш ли, че този път ще го направя?
— Да. От много отдавна искаш дял от американския пазар.
— А ти?
— Не. Ние знаем къде се пече хлябът ни. Задоволяваме се с това да следваме другите. Доволни сме от Азия. Не искаме да бъдем първи, в каквото и да е.
— Да.
— Значи се разбрахме?
— Не — каза Горнт.
— Ще се откажа напълно от корабите, но в замяна ще взема „Каулуун инвестмънтс“ — компанията на Йан, управлението на Кай Так, 40 процента от земите им в Тайланд и Сингапур и ще се съглася на 25 процента от „Пар-Кон“ плюс три места в управителния съвет.