— Майната ти!
— Офертата е валидна до понеделник.
— Кой понеделник?
— Следващият понеделник.
— Дю не ло мо на всичките ти понеделници!
— И на твоите! Ще ти направя едно последно предложение. „Каулуун инвестмънтс“ и управлението на „Кай Так“ — изцяло, 35 процента от земите им в Тайланд и Сингапур, 10 процента от пая на твоя янки заедно с три места в управителния съвет.
— Това ли е всичко?
— Да. Повтарям, офертата е валидна до следващия понеделник. И не си мисли, че ще можеш да ни лапнеш по време на акцията.
— Да не си полудял?
— Не.
Отново мекият, злобен смях. „До понеделник… следващия понеделник. Имаш достатъчно време, за да вземеш решение.“
— Ще се видим ли довечера на тържеството на Йан? — попита Горнт леко.
— Да не си откачил! Не бих отишъл дори и… Боже Господи, Куилън, наистина ли смяташ да приемеш поканата? Лично?
— Нямах намерение, но сега мисля, че ще го направя. Не бих искал да пропусна може би последното тържество на последния тай-пан на „Струан“…
7
В залата за заседания на управителния съвет нещата все още вървяха зле за Кейси. Не се хващаха на нито една от нейните уловки. Тревогата й нарасна и докато чакаше, изведнъж усети прилив на непреодолим страх.
Филип Чен драскаше на лист хартия, Линбар прелистваше безцелно някакви документи, а Жак де Вил я гледаше замислено. Ендрю Гавалан приключи със записването на последните проценти, които им бе предложила, въздъхна и вдигна очи към нея.
— Явно това трябва да стане чрез съвместно финансиране — каза той с остър тон. Напрежението в стаята стана невероятно, а на Кейси й бе трудно да потисне радостта си, когато той добави: — Каква сума е готова да вложи „Пар-Кон“ общо в сделката?
— Мисля, че осемнадесет милиона щатски долара ще стигнат за тази година — отвърна тя и с удоволствие забеляза, че те едва се сдържаха да не ахнат. Официално чистата печалба на „Струан“ за миналата година бе почти двадесет и осем милиона, затова тя и Бартлет бяха преценили, че офертата им трябва да бъде близо до тази цифра.
— Като начало им предложи двайсет милиона — й бе казал Линк. — Ако ги убедиш за двайсет и пет, ще бъде върхът. Много е важно финансирането да е съвместно, но предложението трябва да излезе от тях.
— Но погледни годишния им баланс, Линк. Не може да се разбере със сигурност, каква е всъщност печалбата им. Отклонението от тази цифра може да е десет милиона, а може и повече. Не знаем колко са силни в действителност… или колко слаби. Погледни това: „14,7 милиона задържани от филиали.“ Какви филиали, къде и защо? Ето още нещо: „7.4 милиона прехвърлени…“
— Какво от това, Кейси? В такъв случай вместо двайсет и пет ще станат трийсет. Предложението ни остава в сила.
— Да, но счетоводните им процедури са… Боже Господи, Линк, ако бяхме направили и една стотна от това в Щатите, данъчните власти щяха да ни пипнат на минутата и щяхме да прекараме следващите петдесет години в затвора.
— Това обаче не противоречи на техните закони, което е и основната причина за идването ни в Хонконг:
— Двадесет милиона е прекалено много за новаци.
— Оставям нещата в твоите ръце, Кейси. Само не забравяй, че в Хонконг трябва да действаме според правилата на Хонконг — всичко, което позволява законът. Искам да се включа в тяхната игра.
— Защо? Само не казвай „заради проклетото ми удоволствие“.
Линк се бе изсмял:
— Добре тогава за твоето проклето удоволствие. Просто направи сделката със Струан!
Въздухът в помещението бе станал още по-влажен. Много й се искаше да извади една кърпичка, но остана неподвижна — искаше те да са първи — симулирайки спокойствие.
Гавалан наруши тишината:
— Кога господин Бартлет може да потвърди предложението за осемнадесет милиона… в случай че приемем?
— Потвърдено е — отговори, без да обръща внимание на обидата. — За тази сделка имам пълномощия до двайсет милиона, без да съгласувам с Линк или с управителния му съвет — каза тя, като съзнателно им даде възможност за маневри. После невинно добави: — Значи всичко е уредено? Добре. — Тя започна да прибира нещата си. — Следващото, което…