— Смесеното предприятие трябва да се подчинява на хонконгските закони — каза той.
— Да, разбира се. Има…
— Симс, Даусън и Дик могат да ни помогнат в това отношение. Ще уговоря среща с тях за утре или вдругиден.
— Няма нужда, господин Гавалан. Вече разполагам с техните начални предложения — разбира се, хипотетични и поверителни — просто в случай, че решим да сключим сделката.
— Какво? — Те зяпнаха от учудване, когато тя извади пет екземпляра от съкратен договор и даде по един на всеки.
— Разбрах, че те са вашите юридически съветници — каза тя с усмивка — и накарах моите хора да поразпитат. Казаха ми, че са най-добрите и затова се обърнахме към тях. Помолих ги да обмислят предполагаемите нужди на нашето смесено предприятие — във ваш и в наш интерес. Има ли някакъв проблем?
— Не — каза Гавалан, който побесня от факта, че собствената им фирма не ги беше уведомила за поръчката на „Пар-Кон“. Той започна да преглежда документите.
„Дю не ло мо на тази Кейси с всичките й проклети имена, каквито и да са те — мислеше си Филип Чен, вбесен от унижението. — Дано завинаги пресъхне златоносното ти изворче и да остане само пясък, с твоите гадни маниери и твоите мръсни навици! Бог да ни пази от американки. Айейа, скъпо ще ми плати Линкълн Бартлет задето ни натресе това… това същество, зарече се той. — Как смее! — И все пак мозъкът му пресмяташе зашеметяващата сделка, която им се предлагаше. — Това означава поне сто милиона щатски долара през следващите няколко години, което ще осигури на «Ноубъл хаус» така нужната й стабилност. О, прекрасен ден — ликуваше той. — И съвместно финансиране на всеки долар! Невероятно! Каква глупост — да ни даде всичко това толкова бързо, без най-малка отстъпка от наша страна. Глупост, но какво друго може да се очаква от една глупава жена? Айейа, всички страни от крайбрежието ще започнат да гълтат като топъл хляб полиуретанните продукти, които сме в състояние да произведем — за опаковки, за настилки и изолация. Една фабрика тук, една в Тайван, една в Сингапур, една в Куала Лумпур и накрая една, за начало, в Джакарта. Ще спечелим десетки милиони, десетки милиони. А колкото до компанията за лизинг на компютри, не мога да разбера, защо тези глупаци ни предлагат такса с десет процента по-ниска, отколкото е в каталога на IBM, като се изключи комисионната ни от 7,5 процента. С малко пазарлък щяхме с радост да се съгласим и на пет процента. До следващата седмица мога да продам три в Сингапур, една тук, една в Куала Лумпур и една на онзи морски пират в Индонезия. А колкото до Китай… Колкото до Китай… О, богове — големи, по-малки и съвсем малки, помогнете ми, за да успее тази сделка и ще ви даря нов храм, дори катедрала в Тай-пинг Шан, обеща той с огромна жар. Ако Китай отмени някои забрани, или поне малко ги смекчи, ще можем да изнасяме торове за оризищата в провинция Куантунг, а по-късно и за цял Китай. През следващите дванадесет години тази сделка ще ни донесе стотици милиони долари — американски, а не хонконгски!“
Тези мисли смекчиха значително гнева му.
— Мисля, че тези предложения — могат да бъдат добра основа за по-нататъшни разговори — каза той, когато приключи с четенето. — Нали, Ендрю?
— Да. — Гавалан остави документа на масата. — Следобед ще им се обадя. Кога ще бъде удобно за господин Бартлет… и за вас, разбира се… да уговорим срещата?
— За днес следобед — колкото по-скоро, толкова по-добре — или когато и да е утре, но Линк няма да дойде. Аз се занимавам с подробностите, това ми е работата — отсече Кейси. — Той определя политиката и ще подпише окончателните документи, след като съм ги одобрила. Това са функциите на главнокомандващия, нали? — и тя се усмихна широко.
— А не може ли да уредим този въпрос още сега и да не мислим повече за него?
Гавалан погледна часовника си. „Почти време за обяд — слава Богу.“
— Жак, какви са ангажиментите ти за утре?
— Предпочитам да е сутринта.
— Джон също — каза Филип Чен. Гавалан вдигна телефона и набра.
— Мери? Обади се на Даусън и уреди среща утре в единадесет за господин де Вил, господин Джон Чен и госпожица Кейси. В техния офис. — Той затвори телефона. — Жак и Джон Чен се занимават с всички корпоративни въпроси. Джон се е специализирал по американската част, а Жак е експертът. Ще изпратя кола, за да ви вземе от хотела — в 10:30.