— Благодаря, но не е необходимо да си създавате излишни затруднения.
— Както искате — отвърна вежливо той. — Мисля, че моментът е подходящ, за обедна почивка.
— Имаме още четвърт час — каза Кейси. — Ще започнем ли обсъждането на начините за финансирането? А ако желаете, можем да поръчаме да ни донесат сандвичи, за да не прекъсваме работата.
Те я изгледаха с ужас. „Да не прекъсваме работата?“
— Защо не? Това е стар американски обичай.
— Слава Богу, обичаят тук не е такъв — каза Гавалан.
— Да — отсече Филип Чен.
Имаше чувството, че неодобрението им я затисна като похлупак, но това не я трогна. „Вървете на майната си — помисли си тя с раздразнение. След това направи усилие да преодолее яда си. — Слушай, идиотко такава, не позволявай на тези копелета да ти се налагат!“ Усмихна се мило:
— Ако желаете да направим почивката сега, нямам нищо против.
— Добре — каза веднага Гавалан и останалите въздъхнаха с облекчение. — Обикновено отиваме на обяд в 12:40. Може би преди това ще искате да се поосвежите.
— Да, благодаря — каза тя, тъй като знаеше, че искат да излезе от стаята, за да могат да обсъдят — първо нея, а после сделката. „По-добре щеше да бъде, ако го направеха в обратен ред — помисли си тя, — но няма да стане. Ще бъде както винаги: ще се обзалагат за това кой пръв ще легне с нея. Но никой няма да успее, защото не искам нито един от тях, поне засега, независимо от това колко са привлекателни. Тези мъже са като всички останали, с които съм имала работа — не искат любов, а само секс. С изключение на Линк. Не мисли за Линк и за това колко много го обичаш и за това колко скапани бяха тези години. Скапани и прекрасни. Не забравяй своето обещание. Няма да мисля за Линк, нито за любов. Не и до рождения ми ден, до който остават деветдесет и осем дни. На деветдесет и осмия ден завършва седмата година и с помощта на моя любим дотогава ще имам своите твърди пари и наистина ще му бъда равна, и, ако е рекъл Господ, ще притежаваме «Ноубъл хаус». Това ли ще е сватбеният ми подарък за него? Или пък неговият за мен? Или подарък на раздяла?“
— Къде е дамската тоалетна? — попита тя и стана от стола. Линбар Струан й отвори вратата, затвори я след нея, а след това се ухили:
— Залагам хиляда, че няма да успееш, Жак.
— Хиляда отгоре — каза Гавалан. — И още десет, че ти няма да успееш, Линбар.
— Готово — отвърна Линбар. — Но при условие, че тя остане тук поне един месец.
— Забавяш темпото, а приятелю? — рече Гавалан, а после се обърна към Жак. — Е?
Французинът се усмихна:
— Двадесет, че ти, Ендрю няма да напъхаш такава дама в леглото си. А колкото до теб — горкият млад Линбар — обзалагам се петдесет срещу състезателния ти кон за същото.
— За Бога, аз си харесвам кобилата. Ноубъл Стар има големи шансове да спечели. Тя е най-добрата от всичките ни коне.
— Петдесет.
— Сто и чак тогава ще разговаряме.
— Няма кон, за който бих дал толкова много — усмихна се Жак на Филип Чен. — Какво ще кажеш, Филип?
Филип Чен се изправи:
— Мисля да си ида у дома за обед и да оставя жребците насаме с техните сънища. И все пак, интересно защо всички се обзалагате за това, че останалите няма да успеят, а не за това кой ще успее. — Те отново се засмяха.
— Глупаво беше от нейна страна да ни даде допълнителните два милиона, а? — каза Гавалан.
— Сделката е фантастична — продължи Линбар Струан. — Господи, чичо Филип, фантастична е!
— Като задника й — каза де Вил с авторитета на познавач. — А, Филип?
Филип Чен кимна добродушно и излезе.
В тоалетната Кейси се огледа ужасена. Беше чисто, но миришеше на стара канализация и една върху друга бяха натрупани кофи, някои от които пълни с вода. Подът бе облицован с плочки, но мръсен и мокър. „Чувала съм, че англичаните не си падат по хигиената — мислеше си тя с отвращение, — но тук, в «Ноубъл хаус»? Удивително!“
Влезе в една от кабинките. Подът бе влажен и хлъзгав. След като свърши, натисна ръчката за водата, но нищо не се случи. Опита още два-три пъти, но резултат нямаше. С раздразнение отключи вратата, отиде до мивката, завъртя кранчетата, но вода не потече.