— Сигурна ли си? — попита той и стомахът му се сви.
— Да, съвсем.
„Копеле — помисли си Дънрос. — Дали Бартлет е искал да разбера?“
— Благодаря — каза той, като за момент остави настрана този въпрос, но бе много щастлив, че го научава. — В събота ще получиш хиляда долара, заложени, на който кон пожелаеш.
— О, благодаря ви, тай-пан.
— Продължавай да работиш, Клаудия! — той натисна бутон номер четири. — Да, Ендрю? Как върви сделката?
Гавалан му каза най-важното.
— Двадесет милиона в брой? — не можа да повярва той.
— В чудесни, красиви щатски долари! — Дънрос усещаше как сияе от другата страна на телефона. — А когато попитах кога Бартлет ще потвърди сделката, онази малка мръсница има наглостта да каже „О, вече е потвърдена — за тази сделка съм упълномощена да отпусна до двадесет милиона, без да питам нито него, нито когото и да било.“ Мислиш ли, че това е възможно?
— Не знам. — Дънрос усети как коленете му омекнаха. — Бартлет трябва да пристигне всеки момент. Ще го попитам.
— Ей, тай-пан, ако това наистина стане…
Но Дънрос почти не слушаше излиянията на Гавалан, който бе изпаднал в екстаз. „Предложението е невероятно — повтаряше си той. — Прекалено е хубаво. Къде е грешката? Къде е грешката?“
Откакто бе станал тай-пан, непрекъснато му се бе налагало да лавира, да лъже, да ласкае, дори да заплашва — Хавъргил в банката още в началото — много повече отколкото бе очаквал, за да преодолее бедствията, които бе наследил. И природните и политическите. А те като че ли се изсипваха върху света. Дори превръщането на компанията в акционерна не му бе донесло капиталите и времето, на които се бе надявал, защото депресия от световен мащаб бе направила пазарите на пух и прах. А през август миналата година бе връхлетял тайфунът Уанда, оставяйки след себе си опустошение — стотици загинали, хиляди без покрив, петстотин рибарски лодки потопени, двадесет кораба потънали, един от техните три хилядатонни кораби захвърлен на брега, гигантският им недовършен кей разрушен и цялата им строителна програма разсипана за шест месеца напред. В края на Карибската криза — и нова депресия. Тази пролет де Гол бе упражнил правото си на вето за влизането на Англия в Общия пазар — и нова депресия. Китай и Русия в конфликт — и нова депресия…
„А сега почти съм пипнал двадесет милиона щатски долара, но мисля, че по някакъв начин сме замесени в контрабанда с оръжие. Цу-ян явно е в играта, а Джон Чен е Бог знае къде!“
— О, всемогъщи Боже! — каза той гневно.
— Какво? — Гавалан спря, изумен, по средата на изречението. — Какво има?
— О, нищо… нищо, Ендрю — рече той. — Не е свързано с теб. Кажи ми нещо за нея. Що за птица е?
— Много добра в сметките, бърза и самоуверена, но нетърпелива. Освен това е най-хубавото парче, което съм виждал от години насам. И като че ли с най-хубавите цици в целия град. — Гавалан му разказа за облозите. — Мисля, че Линбар е в най-изгодно положение.
— Смятам да уволня Фостър и да изпратя Линбар в Сидни за шест месеца. Искам да оправи нещата там.
— Добра идея — засмя се Гавалан. — Това ще сложи край на неговите истории, въпреки че съм чувал, че в Австралия жените били много услужливи.
— Мислиш ли, че тази сделка ще мине?
— Да. Филип изпадна в еуфория. Но е много гадно да преговаряш с жена, говоря сериозно. Мислиш ли, че бихме могли да я прескочим и да разговаряме направо с Бартлет?
— Не. В писмата си пишеше съвсем категорично, че К. С. Чолок е човекът, който ще води преговорите.
— Е, добре… значи ще си държим на думата и на всичко останало! Какво да направим за „Ноубъл хаус“?
— Откри ли слабото й място?
— Нетърпелива е. Иска да бъде „вътре“ в нещата — да бъде едно от момчетата. Бих казал, че ахилесовата й пета е огромното желание да бъде приета в мъжките среди.
— В това няма нищо лошо — като Свещения Граал. Срещата с Даусън е уговорена за утре в единадесет, нали?
— Да.
— Накарай Даусън да я отложи. Кажи му да измисли някакво извинение и да я прехвърли за сряда по обед.
— Добра идея — да я държим в напрежение, а?
— Кажи на Жак, че аз лично ще отида на тази среща.
— Да, тай-пан. А нещо за Джон Чен? Искаш ли да присъства и той?
След кратка пауза Дънрос каза:
— Да. Видя ли го?
— Не. Би трябвало да дойде на обяда. Да го потърся ли?