— Не. Къде е Филип?
— Отиде си вкъщи. Ще се върне в два и половина.
— Слушай… — Интеркомът иззвъня. — Един момент, Ендрю. — Той натисна бутона. — Да, Клаудия?
— Извинете, че ви прекъсвам, тай-пан, но успях да се свържа с господин Джен в Тайпей. На втора линия е. А господин Бартлет току-що пристигна долу.
— Пусни го да влезе, веднага щом приключа разговора с Джен. — Той включи отново четвърта линия. — Ендрю, може да закъснея няколко минути. Поеми домакинството за аперитива и въобще началото. Лично ще доведа Бартлет.
— Добре.
Дънрос превключи на втора линия.
— Цау ан — каза той на мандарински диалект. — Как си? — беше доволен, че разговаря с чичото на Уей-уей, генерал Джен Танг-уа, заместник-шеф на нелегалната тайна полиция Куоминтанг в Хонконг.
— Шей-шей — и продължи на английски — какво става, тай-пан?
— Мислех, че сигурно знаеш… — Дънрос му разказа накратко за оръжието, за Бартлет и за това, че се е намесила полицията, но не и за Цу-ян, нито за Джон Чен.
— Айейа! Това наистина е много любопитно. И си сигурен, че не е работа на Бартлет?
— Да. По всичко личи, че няма причина. Никаква. Би било глупаво да използва собствения си самолет. А Бартлет не е глупав — каза Дънрос. — Кой би могъл да има нужда от такъв тип оръжие тук?
Настъпи тишина.
— Криминални типове.
— Триади ли?
— Не всички триади са престъпници.
— Да — рече Дънрос.
— Ще видя какво мога да разбера. Сигурен съм, че няма нищо общо с нас, Йан. Остава ли уговорката ни за неделя?
— Да.
— Хубаво. Ще се опитам да науча нещо по въпроса. По едно питие в шест вечерта?
— А може ли в осем? Виждал ли си Цу-ян?
— Мисля, че не би трябвало да се появи преди уикенда. Нали той ще е четвъртият в играта ни в понеделник с американеца?
— Да. Чух, че рано днес е отлетял нанякъде. — Дънрос каза това съвсем простичко.
— Няма начин да не се обади — да му кажа ли да ти завърти един телефон?
— Да. Когато реши. Не е нещо важно. Ще се видим в неделя в осем.
— Да, и благодаря за информацията. Ако открия нещо, ще се обадя веднага. Чао.
Дънрос затвори телефона. През лялото време бе слушал много внимателно гласа на Джен, но не чу нищо странно. Къде, по дяволите, е Цу-ян?
На вратата се почука.
— Влезте. — Той стана и отиде да посрещне Бартлет. — Здравейте. — Усмихна се и подаде ръка. — Аз съм Йан Дънрос.
— Линк Бартлет. — Те си стиснаха отривисто ръце. — Подранил ли съм?
— Идвате точно навреме. Сигурно знаете, че обичам точността. — Дънрос се засмя. — Чух, че срещата е минала добре.
— Да — отвърна Бартлет, чудейки се дали Дънрос има предвид срещата му с Горнт. — Кейси знае всички факти и цифри, които са й необходими.
— Моите хора са много впечатлени — казала е, че може сама да потвърди окончателното решение. Така ли е, господин Бартлет?
— Може да води преговори и да взема решения до двадесет милиона. Защо?
— Нищо. Просто исках да разбера какви са вашите правила. Моля седнете — имаме още няколко минути. Обядът е от 12:40. Струва ми се, че май сме на път да създадем едно взаимноизгодно предприятие.
— Надявам се. Може би, веднага след като говоря с Кейси, ще можем да се съюзим?
Дънрос погледна календара си.
— Утре в десет. Тук?
— Нямам нищо против.
— Пушите ли?
— Не, благодаря. Отказах ги преди няколко години.
— Аз също, но все още ми се пуши. — Дънрос се облегна назад. — Преди да отидем на обяд, господин Бартлет, искам да обсъдим някои дреболии. В неделя следобед заминавам за Тайпей, ще се върна във вторник за вечеря и бих искал да дойдете с мен. Искам да ви запозная с двама души по време на един голф мач, който се надявам да ви достави удоволствие. Ще поговорим и ще можете да видите вероятните места за строежа на фабриките. Мисля, че е важно. Уредил съм всичко, но няма да е възможно да вземете със себе си Кейси Чолок.
Бартлет се намръщи, чудейки се дали вторникът е просто едно съвпадение:
— Според нареждането на полицейския началник Армстронг, нямам право да напускам Хонконг.
— Сигурен съм, че това може да се уреди.
— Значи знаете за оръжието? — каза Бартлет и изруга на ум за това, че се изпусна. Той успя да задържи неподвижен погледа си.