Дънрос се облече набързо и се втурна надолу по стълбите. Муртаг се беше изтегнал на един фотьойл. Отварянето на вратата го сепна.
— О, здравейте!
— Ужасно съжалявам. Бях полегнал и не знаех, че ме чакате.
— Няма нищо, тай-пан — Дейв Муртаг изглеждаше изтощен. — Бабката ми изкара акъла, само да бях пошушнал, но няма значение. И аз подремнах — той се протегна уморено, като сподави прозявката си, и разтърси глава да я проясни. — Съжалявам, че идвам без покана, но е по-добре да ви го кажа лично, отколкото по телефона.
Дънрос се постара да не издаде болезненото си разочарование. Сигурно му отказват.
— Уиски?
— Да, със сода. Благодаря. Боже, колко съм уморен.
Дънрос отиде до гарафата и му наля, а на себе си сипа коняк със сода.
— Наздраве — вдигна той чашата си, като устоя на порива да го попита.
Чукнаха се.
— Наздраве. Имате сделката! — Лицето на младежа се разтвори в широка усмивка. — Успяхме! — почти извика той. — Те викаха, крещяха, но преди час се съгласиха. Получаваме всичко! 120 процента от корабите и 50 милиона щатски долара оборотен капитал, парите ще бъдат в наличност в сряда, но вие ще можете да оперирате с тях от 10 ч. в понеделник сутринта, предложението за танкерите се оказа решаващият аргумент. Божичко, успяхме!
Дънрос трябваше да положи огромни усилия да не изреве ликуващо и да скрие радостта от лицето си, за да каже спокойно:
— О, много добре — и отпи от коняка си. — Какво има? — попита той, виждайки изуменото изражение на младежа. Муртаг поклати глава и се отпусна изтощен във фотьойла:
— Вие, англичаните, сте друга порода хора! Никога не мога да ви разбера… Аз ви давам стопроцентова гаранция за най-готината сделка, с която Бог някога е ощастливявал човек, а вие казвате само „О, много добре“.
Дънрос се засмя. Смехът му беше гръмогласен и в него намери израз цялото му щастие. Плесна ръката на Муртаг и му благодари.
— А така? — попита той сияещ.
— Така е по-добре! — Муртаг грабна куфарчето си, отвори го и извади цял куп договори и документи. — Точно както се бяхме споразумели. Цяла нощ съм ги писал. Ето основния договор за заема, това е личната ви гаранция, а тези са за печата на компанията, по десет екземпляра от всеки.
— Сега аз ще парафирам един екземпляр за вас и вие ще парафирате един за мене, а утре сутринта ще ги подпишем официално, да кажем в 7.30? Ще подпечатаме всички документи и…
Младежът неволно изпъшка:
Нека бъде в 8 часа, тай-пан, или в 8.30? Трябва малко да се наспя.
— В 7.30. После цял ден ще спите — отсече Дънрос, но после му хрумна нещо. — Утре вечер сте зает.
— Така ли?
— Да. Затова си починете колкото се може по-добре, защото вечерта ви ще бъде много натоварена.
— С какво?
— Вие не сте женен, не сте и ангажиран, така че една интересна вечер няма да ви дойде зле. Нали?
— Уха — младежът видимо засия. — Ще бъде жестоко.
— Добре. Ще ви изпратя при един мой приятел в Абърдийн. Голдтут Уу.
— Кой?
— Той е стар приятел на семейството. Много благонадежден. Какво ще кажете да обядваме заедно по време на надбягванията другата седмица?
— О, благодаря, тай-пан. Кейси вчера ми даде чудесна идея и аз спечелих доста пари. Говори се, че вие сте щели да яздите Ноубъл Стар в събота. Вярно ли е?
— Може би — Дънрос продължаваше да го гледа. — Всичко ли е наред със сделката? Да не стане някой гаф?
— Бог да ме убие, ако лъжа! О, забравих, ето — Муртаг му подаде телекса с потвърждението. — Както се бяхме договорили — погледна часовника си. — Сега в Ню Йорк е 6 ч. сутринта, но след час трябва да позвъните на С. Дж. Бевърли, председателя на нашия Управителен съвет — той очаква обаждането ви. Ето номера му — младежът засия. — Назначен съм за вицепрезидент за Азия.
— Честито.
Дънрос погледна часовника си. Скоро трябваше да тръгва, за да не закъснее, не искаше Рико да чака. Пулсът му леко се ускори.
— Дайте сега да ги парафираме.
Муртаг вече подреждаше документите.
— Само още нещо, тай-пан. Мистър Бевърли поръча да запазим сделката в тайна.
— Трудничко ще бъде. Кой ги е печатал?
— Секретарката ми — но тя е американка, ще мълчи като риба.
Дънрос кимна, но вътре в себе си не беше убеден. Секретарката на телекса — Филип Чен не каза ли, че вече има копия от неговите телекси, — чистачките, телефонистката, невъзможно би било да се установи как, но новината скоро щеше да стане, обществено достояние, колкото и потайни да бяха двамата с Муртаг. Как най-добре да се възползва от този факт, докато още никой не знае за него? Тази сделка беше велика и почти не беше за вярване. Започна да парафира своя комплект документи, а Муртаг — другия. Но чу входната врата да се отваря и затваря с трясък и спря. Ейдриън изпищя: