— А Тат! — след което премина на кантонезки заради амата и завърши словесния си поток с — … и изглади ли ми новата блуза, по дяволите?
— Блуза? Каква блуза, млада гръмогласна и нетърпелива госпожице? Червената ли? Червената, дето е на първата съпруга, и кой ти е к…
— О, сега вече е моя, А Тат! И аз съвсем сериозно те предупредих да я изгладиш.
Муртаг също спря и се заслуша в потока от пронизителни кантонезки думи, които бълваха и двете жени.
— Божичко — възкликна уморено той, — никога няма да свикна с поведението на слугите, които, каквото и да им кажеш, си знаят своето.
Дънрос се засмя и като му направи знак, отвори вратата. Муртаг ахна. Ейдриън беше застанала с ръце на хълбоците и се караше на А Тат, която й отвръщаше също толкова ядосана, и двете говореха една през друга, без въобще да се чуват.
— Тихо! — извика Дънрос. Жените млъкнаха. — Благодаря. Ти наистина прекаляваш, Ейдриън! — каза той кротко. Тя му се усмихна:
— О, здравей, татко. Ти… — видя Муртаг и замълча. Дънрос забеляза мигновената промяна. У него се надигна предупредителна вълна.
— О, Ейдриън, мога ли да ти представя Дейв Муртаг, вицепрезидент за Азия на „Ройъл Белгиум енд Фар йист бенк“? — той погледна към Муртаг и видя слисаното му изражение. — Това е дъщеря ми Ейдриън.
— Говорите ли китайски, мис, ъ, Дънрос?
— О, да, да, разбира се, кантонезки. Разбира се. Вие отскоро ли сте в Хонконг?
— О, не, мадам, не, от половин година и повече.
Дънрос ги наблюдаваше с нарастващ интерес, разбирайки, че в момента и двамата са забравили за присъствието му. А, момчето срещна момиче, момичето срещна момче и май това ще е идеалният начин да обърка плановете на Хейпли.
— Ще пийнеш ли нещо с нас, Ейдриън? — попита нехайно той в момента, в който разговорът замря и тя понечи да си тръгне.
— О! О, благодаря, татко, но не искам да ви преча.
— Ние тъкмо привършвахме. Ела. Как си?
— О, добре, добре — Ейдриън се извърна към А Тат, която все още стоеше твърдо на мястото си и също забеляза взаимното привличане между младите. — Бъди така добра да ми изгладиш блузата! — каза заповеднически момичето. — След 15 минути излизам.
— Айейа на твоите петнайсет минути, млада императрице — намуси се А Тат и се върна с мърморене в кухнята. Ейдриън съсредоточи вниманието си върху Муртаг, който видимо се освежи и умората му изчезна.
— Откъде точно в Щатите сте?
— От Тексас, мис, но прекарвам известно време в Лос Анжелос, Ню Йорк, Ню Орлианс. Играете ли тенис?
— О, да, играя.
— В американския клуб има хубави кортове. Ще се съгласите ли да поиграем другата седмица?
— С удоволствие. Аз и преди съм играла там. Вие добър ли сте?
— О, не, мис Дънрос, играл съм само в колежа.
— Това може да означава и много добър. Защо не ме наричате Ейдриън?
Дънрос й подаде чашата шери и тя му благодари с усмивка, макар че продължаваше да гледа към Муртаг. „Дано наистина те бива, момче, иначе ще ядеш голям пердах“ — помисли си тай-панът, познавайки спортния дух на дъщеря си. Той пак се залови с документите, като се стараеше да не усетят интереса му. След като свърши с парафирането на своя екземпляр, Дънрос се загледа критично в младите — дъщеря му беше седнала нехайно на крайчеца на дивана, красива и толкова уверена в себе си, истинска жена, Муртаг, висок и възпитан, макар и малко стеснителен, не й отстъпваше.
„Дали бих понесъл един банкер в семейството си? Май трябва да направя някои справки за него. Бог да ни е на помощ, американец! Е, той е от Тексас, а това не е съвсем същото, нали? Да беше тук Пен.“
— … о, не, Ейдриън — казваше Муртаг. — Аз живея в служебен апартамент в Уест пойнт. Малко е разхвърлян, но иначе е страхотен.
— Това не е без значение, нали? Аз живея тук, но скоро ще имам собствен апартамент. Нали, татко? — добави многозначително тя.
— Разбира се — веднага откликна Дънрос. — След като завършиш! Ето моя екземпляр, мистър Муртаг, бихте ли подписали вашия?