Дънрос мигновено съзря уловката.
— Благодаря — отвърна небрежно и заобиколи капана. — Ние с мистър Хавъргил ще бъдем там. Но разбрах, че за съжаление губернаторът е получил нареждане от канцеларията на министър-председателя да остане до обяд в резиденцията за консултации. Аз обаче ще донеса пълномощното и печата му за гарантиране на заема — добави тай-панът, защото разбира се беше немислимо губернаторът да се яви лично с шапка в ръка като най-обикновен длъжник — по този начин щеше да се създаде неприемлив прецедент. — Предполагам, че това ще бъде достатъчно.
Гласът на Тип Ток заприлича на котешко мъркане:
— Сигурен съм, че банката ще може да забави плащането, за да се съобрази със задълженията на губернатора.
— Да, мистър Тип, но преди и следобед Негова светлост ще бъде на улицата с жандармерията и войската, за да ръководи евентуални действия срещу бунтове, предизвикани от хегемонистите. Той е главнокомандващ на Хонконг.
Тип Ток каза по-строго:
— Сигурно и един главнокомандващ ще може да отдели няколко безценни минути за нещо, което явно е от голяма важност?
— За него би било удоволствие — отвърна необезпокоен Дънрос, който познаваше азиатското изкуство за водене на преговори и бе готов да го обсипят с гняв, мед и всичко друго между тях. — Но защитата на интересите на Централното кралство, както и тези на колонията, ще заеме първостепенно място в съзнанието му. Сигурен съм, че за съжаление той ще бъде принуден да ни откаже, докато не отмине това критично положение.
Последва враждебно мълчание.
— Какво предлагате тогава?
Дънрос отново заобиколи капана, като отскочи на резервен вариант.
— О, между другото, неговият адютант ме помоли да ви спомена, че Негово сиятелство ще даде прием за някои от нашите най-видни китайски граждани по време на надбягванията следващата събота, и се питаше дали няма да бъдете по това време в колонията, за да може да ви изпрати покана?
Дънрос не губеше надежда. Предавайки поканата по този начин, той даваше на Тип Ток възможност да приеме или откаже, без да загуби престиж — а в същото време запазваше и престижа на губернатора, който така избягваше необходимостта да изпрати една толкова важна в политическо отношение покана, която можеше и да не бъде приета. Дънрос се усмихна на себе си, тъй като губернаторът и понятие си нямаше още колко важен прием щеше да даде.
Последва ново мълчание, за да може Тип Ток да обмисли политическите последствия от това предложение.
— Моля, благодарете му за неговото внимание. Мисля, че ще бъда тук. Мога ли да потвърдя окончателно във вторник?
— Ще бъда щастлив да му предам съобщението ви — Дънрос помисли да спомене Брайън Куок, но се отказа. — Вие ще бъдете ли в 9 часа в банката, мистър Тип?
— О, не. Практически нямам нищо общо с това. Аз съм просто един заинтересован наблюдател — и пак мълчание. — Вашите представители трябва да се срещнат с главния управител.
Дънрос въздъхна, всичките му сетива бяха изострени. Тип Ток не спомена за присъствието на губернатора. „Нима победих?“
— Дали някой не би могъл да потвърди пред Радио Хонконг, и то навреме, за да бъде съобщено по вечерните новини в 9 ч., че „Бенк ъф Чайна“ предоставят на колонията незабавен кредит, от половин милиард долара в налични?
Ново мълчание.
— Това едва ли е необходимо, мистър Дънрос — отговори Тип Ток за пръв път с весели нотки в гласа. — Сигурен съм, че думата на тай-пана на „Ноубъл хаус“ ще бъде достатъчна за една проста капиталистическа радиостанция. Лека нощ.
Дънрос затвори телефона. Пръстите му трепереха. Болеше го гърбът и сърцето му биеше учестено.
— Половин милиард долара! — промълви той. — Никакви документи, никакъв печат, никакво ръкостискане, само няколко телефонни разговора, малко преговори и в 9 ч. сутринта половин милиард долара ще бъдат готови за прехвърляне! Победихме! Имаме парите на Муртаг, а сега и на „Чайна“! Да. Но как най-добре да се възползвам от този факт? Как? — питаше се безпомощно Дънрос. — Няма смисъл вече да ходя у Плъм. Какво да правя? Какво да правя?