„Аз няма да бъда толкова глупав като Уу. Ще направя така, че моята молба към този тай-пан да е подсигурена от всички страни.
Утре Дънрос ще се съгласи да предостави свободен достъп на моите товари на корабите си — тайно, разбира се, ще се съгласи да ме допусне до част от сметките на «Ноубъл хаус», за да прикрия по този начин доходите си — пак тайно, макар че и той ще извлече голяма печалба от това, също така тайно ще се съгласи да финансираме заедно построяването на голям нов фармацевтичен завод, който ок ко, според Доходоносния Чой ще бъде идеалната законна и неподозирана димна завеса за наркотиците и ще ми принадлежи завинаги, и накрая, тай-панът ще ходатайства пред онзи получовек, Ландо Мата, да предпочете мен и моето братство пред съществуващия сега в Макао синдикат за злато и комар на Тайтфист Танг и той, тай-панът, ще обещае да се включи в него.“
Фор Фингър Уу бе изпълнен с възторг. Дънрос ще трябва да се съгласи с всичко. И то е по възможностите му.
— Ето коняка.
Уу взе подадената му чаша и започна да отпива сънливо от нея с огромно удоволствие. „Боговете са ми свидетели — седемдесет и шест години аз, Уу, глава на рода Суйбърн Уу, живея пълноценно живота си и ако вие, богове, решите да отнесете духа ми по време на Облака и Дъжда, всякога ще ви възхвалявам в рая — ако съществува. А ако не…“
Старият човек повдигна рамене и се ухили, като сви пръстите на краката си. Прозя се и затвори очи, приятно затоплен и много щастлив. Боговете са си богове, и те спят и допускат грешки, но е сигурно, също както е сигурно, че големите бури ще дойдат и тази година, и догодина, че малката уличница ще си заслужи диаманта тази вечер.
Долу, пред фоайето спря такси. От него слезе пийнал Суслов, плати на шофьора, после прекрачи олюлявайки се канавката, в която течеше дъждовна вода, и влезе в блока.
Пред асансьора се бяха събрали доста хора, които си говореха, докато чакаха, и сред тях Суслов разпозна Кейси и Жак де Вил. Руснакът слезе несигурно и с хълцания надолу по стълбите до по-долния етаж и захлопа на вратата на Клинкър.
— Здрасти, приятел — поздрави го домакинът.
— Товарищ! — Суслов го сграбчи в мечешката си прегръдка.
— Има и водка, и бира. Мейбъл, кажи здравей на капитана! — сънливият стар булдог само отвори едното си око, оголи венци и шумно се оригна.
Клинкър въздъхна и затвори вратата.
— Горката стара Мейбъл! Ще ми се да не прави това, цялата стая увонява! Ето — подаде той на Суслов пълна чаша с водка и му намигна. — От любимата ти, Стари приятелю. 120.
Суслов му намигна в отговор и гаврътна шумно чашата си.
— Благодаря. Още едно от това и ще отплавам щастлив от този капиталистически рай!
— Още едно от това — изкикоти се Клинкър, като продължаваше играта — и ще изпълзиш на четири крака от хонконгското пристанище! — той пак му напълни чашата. — Колко ще останеш тази вечер?
— Исках само да пийна за последно с теб, а? Ако успея да си тръгна към 10 — добре. Пий! — изрева с пресилена сърдечност руснакът. — Дай малко музика, а?
Клинкър пусна развеселен магнетофона и го усили. Стаята се изпълни със звуците на тъжна руска балада. Суслов доближи устни до ухото му.
— Благодаря, Ърни. Бързо се връщам.
— Добре! — намигна му Клинкър, който все още вярваше на легендата му, че има среща с омъжена жена в „Синклер тауърс“. — Коя е тя? — по-рано не го беше питал.
— Без имена, за по-голяма дискретност — прошепна широко ухилен Суслов. — Но мъжът й е важна клечка, от правораздаването.
Клинкър се ухили.
— Браво! Набий й един и от мен, а?
Суслов слезе надолу през отвора на пода и намери фенерчето. От напукания бетонен таван на тунела капеше вода, пукнатината се беше увеличила. Малки купчинки чакъл правеха пътя хлъзгав и опасен. Безпокойството му се усили, не му харесваше нито близостта на Крос, нито необходимостта да се среща с него, искаше му се да е далеч, на сигурно място на кораба си и с желязно алиби за времето, в което Дънрос бъде упоен и отвлечен. Но Крос беше непреклонен.
— По дяволите, Грегор, трябва да дойдеш. Налага се да се видим. Аз естествено няма да се кача на борда на „Иванов“. Напълно безопасно е, гарантирам ти!
„Гарантира? — помисли си отново ядосан Суслов. — Как може въобще някой нещо да гарантира?“ Извади автоматичен пистолет със заглушител, провери го и щракна предпазителя. После продължи напред, като стъпваше внимателно, и се изкачи по подвижната стълба до фалшивия шкаф. След като стигна до стълбището, спря и се заслуша със затаен дъх. Не откри нищо подозрително и задиша по-спокойно, изкачи се безшумно и влезе в апартамента. През прозорците нахлуваха светлините на високия блок долу и на града и осветяваха обстановката достатъчно, за да може да се ориентира. Щателно огледа апартамента. Като свърши, отиде до хладилника и си отвори бутилка бира. Загледа се разсеяно през прозореца.