— Радвам се, че Съндърс ти е казал за срещата ни. Спестил ми е труда. Как бих могъл да се измъкна от тази клопка?
— А как ще я избегнеш?
— Не знам, Роджър. Съндърс дали ще изпълни заплахата си?
Крос му се сопна:
— Я стига, за Бога. Ти не би ли го направил?
— Какво мога да сторя?
— Да пожертваш или своята глава, или тази на Артър. Ако е Артър, тогава следващият бих могъл да бъда аз — последва дълго враждебно мълчание и Суслов усети как му настръхват космите на тила. — Доколкото не става въпрос за моята глава — а аз предварително научавам какво ще стане — не ме интересува.
Суслов го изгледа:
— Искаш ли нещо за пиене?
— Знаеш, че не пия.
— Имах предвид вода — или сода — грамадният мъж отиде до хладилника, извади водката и пи направо от бутилката. — Радвам се, че Съндърс ти е казал.
— За Бога, Грегор, да не ти е изпила чавка ума? Разбира се, че не ми е казал — този глупак още си мисли, че само вие двамата знаете за сделката! Господи Боже мили, та той е на моя територия! Аз го изпратих в стая, която се подслушва. Да не съм глупак? — очите му станаха още по-студени и Суслов усети как гърдите го стягат непоносимо. — Значи изборът е прост, Грегор. Или ти, или Артър. Ако го предадеш, излагаш на опасност и мен, а значи и всички останали. Ако не признаеш нищо, с тебе е свършено. От двете алтернативи аз бих предпочел ти да си мъртъв — а ние с Артър и „Севрин“ в безопасност.
— Най-доброто разрешение е да предам Артър — каза Суслов. — Но той да избяга, преди да го хванат. Може да се качи на „Иванов“. А?
— Съндърс ще те изпревари и ще те спре в хонконгски териториални води.
— Възможно е. Но не е вероятно. Аз не бих допуснал проверка в морето — Суслов го гледаше с жлъч. — Или това, или Артър ще се самоубие — или ще изчезне.
Крос го изгледа изумен.
— Сигурно се шегуваш! Да не искаш да пратя Джейсън на оня свят?
— Ти сам го каза. Въпросът е чия глава ще падне. Виж, ние просто разглеждаме различните възможности. Факт е, че ти си незаменим. Но не и Артър. Не и другите. Нито пък аз — каза откровено Суслов. — Така че, каквото и да се случи, не трябва да си ти — а за предпочитане е да не съм и аз — отпи нова глътка и усети приятно затопляне в стомаха си, после отново погледна съюзника си. — Ти си съюзник, нали?
— Да. О, да. Докато ми плащате и ми се нрави играта.
— Ако вярваше, щеше да живееш по-дълго и по-щастливо, товарищ.
— Единственото, което ме кара да живея, е това, че не вярвам в нищо. Ти и твоите приятели в КГБ може и да се опитате да завладеете света, да се инфилтрирате в капитализма и във всякакъв друг изъм, можете да изтъквате каквито си искате причини, а аз ще се веселя с вас.
— Какво означава това?
— Това е стар английски израз, който означава, че ще ви помагам — отвърна сухо Крос. — Значи ще изтъргуваш Артър?
— Не знам. Ти не можеш ли да го пратиш по лъжлива следа до летището, докато излезем от хонконгски води?
— Мога, но Съндърс вече е удвоил наблюдението там.
— Ами Макао?
— Може. Но не ми харесва. Ами останалите от „Севрин“?
— Да се покрият дълбоко, прекратяваме всичко. След като бурята отмине, ти ще поемеш „Севрин“ и отново ще преминем към действие. Възможно ли е де Вил да стане тай-пан след Дънрос?
— Не знам. По-скоро ще е Гавалан. Тази сутрин в Ша Тин случайно са били открити две нови жертви на Бившите вълци.
Надеждата на Суслов нарасна и ужасът му малко се уталожи.
— Какво се е случило?
Крос му разказа как са били намерени труповете.
— Още се опитваме да идентифицираме горките нещастници. Грегор, каквото и да се случи, ще бъде опасно да изтъргуваш Артър. Нишката може да стигне и до мен. Може би фалитът на борсата, бъркотията с банките и изчезването на Дънрос ще отвлекат вниманието от „Севрин“. Може би.
Суслов кимна. Гаденето му се усили. Трябваше да вземе решение.
— Нищо няма да направя, Роджър. Ще си замина и ще предоставя всичко на случая. Ще, ще напиша неофициален доклад, за да изпреваря Съндърс, и ще разкажа на Центъра всичко, което се случи. А какво ще направи Съндърс е въпрос на бъдещето. Аз имам и доста високопоставени приятели. Може пък катастрофата с Хонконг и това, че разполагаме с Дънрос — аз все пак ще го подложа на разпит под хипноза, в случай че ни лъже, и ако паметта му наистина е толкова добра, колкото казваш… Какво има?