Крос го последва, също така зарадван от възможността да поговорят насаме, но точно когато стигнаха до кухнята, стаята изведнъж утихна. На вратата стоеше Дънрос с Рико и Гавалан. И тримата сияеха.
— Слушай, Джейсън, аз… — Крос замълча. Плъм вече се бе обърнал към бара и ако не го гледаше внимателно, нямаше въобще да забележи как сръчно счупи един мускал над пълната с шампанско чаша, скри остатъците в ръката си и после ги пусна в джоба си, вдигна подноса, на който имаше четири чаши и се отправи към вратата. Крос гледаше вцепенен как се приближи до Дънрос и му поднесе шампанското.
Тай-панът предложи чаша първо на Рико, после на Гавалан. Без никакъв видим подтик сам той взе чашата с приспивателното. Плъм взе последната и връчи подноса на един объркан сервитьор.
— Добре дошъл, Йан, и поздравления за удара — вдигна приятелски тост Плъм, без да придава особено значение на събитието. Стоящите наблизо учтиво го последваха. Дънрос, разбира се, не пи в своя чест.
— А сега може би трябва да вдигнеш тост за Ричард Куанг и Джонджон и за тяхното обединение? — предложи Плъм и гласът му прозвуча странно.
— Защо не? — засмя се в отговор Дънрос и погледна към Джонджон в другия край на стаята.
— Брус — извика той, като вдигна чашата си, и всред всеобщия шум в стаята се образува тихо островче. — За „Виктория“!
Гласът му се усили и пресече всички разговори. Останалите замълчаха по средата на изречението.
— Може би всички трябва да се присъединят към тоста. Току-що разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ се е съгласила да отпусне на теб и всички останали банки половин милиарден заем преди отварянето на борсата в понеделник.
В стаята се възцари още по-дълбока тишина. Влязоха и стоящите на балкона, Горнт беше сред първите.
— Какво?
— Разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ заема на Хонконг — предоставя на „Виктория“ да даде в заем на другите банки — половин милиард долара в брой и още толкова, ако поиска. Край на натиска върху банките! — Дънрос вдигна чашата си. — За „Виктория“!
Всред внезапно надигналата се всеобща врява, когато всички започнаха да задават въпроси и точно преди Дънрос да отпие, Крос се спъна и се блъсна в него, като събори чашата му. Тя се разби на парчета на паркета.
— О, Боже! Съжалявам — извини се той. Плъм го изгледа ужасен.
— За Бо…
— А, Джейсън, толкова съжалявам — пресече го Крос и побърза да добави, докато един сервитьор трескаво събираше парчетата стъкло. — Може би ще донесеш друга чаша на Йан.
— Ъ, да, но… — Плъм сковано понечи да тръгне, но беше спрян от думите на Рико:
— О, ето, тай-пан, моля, вземете моята чаша.
Джонджон надвика адския шум:
— Тишина, тишина за момент! — и си проправи път към Дънрос. — Йан, сигурен ли си? Сигурен ли си за парите?
— О, да — отвърна бавно Дънрос, като отпиваше от чашата на Рико и се наслаждаваше на момента. — Лично Тип Ток ми се обади. Ще го съобщят по новините в девет.
Последваха бурни ръкопляскания и нови въпроси и отговори. Дънрос улови втренчения поглед на Горнт от другия край на стаята. Усмивката му се вкамени и той вдигна чашата си, пренебрегвайки вълната от въпроси.
— За твое здраве, Куилън! — извика той с насмешка. Разговорът пак моментално замря. Всички се обърнаха към тях.
Горнт му върна тоста със същия насмешлив тон:
— За твое, Йан! Наистина ли ще получиш парите на „Чайна“?
— Да, и между другото, току-що уредих нов оборотен капитал от 50 милиона щатски долара. „Ноубъл хаус“ сега е най-солидната в колонията.
— А каква е гаранцията? — изплющя гласът на Горнт във внезапно възцарилата се тишина.
— Честта на „Ноубъл хаус“! — Дънрос се обърна към Джонджон с безгрижие, каквото всъщност не чувстваше. — Заемът е от „Ройъл Белгиум“, филиал на „Фърст сентръл“ от Ню Йорк, и е гарантиран от тях. Петдесет милиона щатски долара — повтори той, наслаждавайки се на звука, като нарочно не погледна Горнт. — Между другото, Брус, утре ще върна заема за двата ми кораба. Вече нямам нужда от него, „Ройъл Белгиум“ ми предлага по-добри условия.
Джонджон само го изгледа: