Крос не издаде презрението си.
„Май вече не си ни толкова необходим, Джейсън, Стари приятелю“ — помисли си той, после отиде до телефона.
— Да? — позна гласа на Суслов и се изкашля със сухата кашлица на Артър. — Мистър Лоп-синг, моля — допълни той паролата, имитирайки идеално гласа на Плъм, и продължи настоятелно. — Провал. Мишената не се яви. Внимавай на дока. Наблюдението е утроено. Не можем да доставим сандъка. Успех — затвори. Тишината се задълбочи.
— Това е като погребален звън за него, нали? — каза тъжно Плъм.
Крос се поколеба. После мрачно се усмихна.
— По-добре за него, отколкото за теб. Нали?
78
В шумния хол в другия край на коридора Кейси допи чашата си и я остави. Чувстваше се несигурна и някак си особено. Част от нея се радваше за избавлението на Дънрос, а другата съжаляваше, че сега Горнт попадна в капан. С всички тия сделки, които се сключваха в момента покрай нея, й беше съвсем ясно, че началната цена на акциите на „Струан“ ще бъде много висока.
„Горкият Куилън — помисли си тя. — Ако не покрие добре позицията си, здравата ще загази — и нека си призная, аз, го натопих. Не е ли така?
Да, но трябваше да измъкна Дънрос, защото без него Горнт щеше здравата да ни притисне — и не само нас, а и всички останали. И не забравяй, че не ти започна натиска срещу «Струан» за понижаване курса на акциите им. Това беше идея на Линк, а не твоя. А не казва ли винаги той, че работата не трябва да се смесва с удоволствието? Не сме ли се ръководили открай време от този принцип?
Линк. Винаги опирам до него.“
Кейси нито го бе виждала, нито чувала през деня. Трябваше да се срещнат на закуска, но на вратата му имаше надпис „Не безпокойте“, а и телефонът му беше изключен, така че тя го остави и се освободи от мисълта за Орланда — може би е с него? А тази вечер, като се прибра от плаването, намери бележка „Привет, приятно прекарване“. Тя си взе душ, преоблече се, сподави нетърпението си и дойде тук. Отначало не беше никак интересно, в стаята цареше някакво униние и обреченост, а след новината и шумното напускане на Горнт пак стана тъпо. Малко след това Дънрос се доближи до нея през навалицата, за да й благодари, но почти веднага бе заобиколен от развълнувани мъже, които обсъждаха сделки и вероятности. Кейси ги наблюдаваше. Линк сигурно се е върнал в хотела. Искаше й се… няма значение. Никой не забеляза излизането й.
На асансьора чакаше Роджър Крос. Той й отвори вратата и натисна копчето за надолу.
— Благодаря. Хубав купон, нали? — каза тя.
— Да, да, наистина — отвърна разсеяно Крос. Даде й път на партера, а после закрачи през изхода надолу по хълма.
„Закъде ли се е забързал?“ — учуди се Кейси и се запъти към групата, която чакаше за таксита, радостна, че вече бе престанало да вали. Изведнъж се спря. Във фоайето влизаше Орланда Рамос с пакети в ръце. Двете жени се видяха едновременно. Първа се съвзе Орланда:
— Добър вечер, Кейси — поздрави тя с най-очарователната си усмивка. — Изглеждаш прекрасно.
— Ти също — отвърна Кейси. Това беше истина. Бледосинята пола и блуза, с които беше облечена съперничката й, се съчетаваха отлично.
Орланда изля нетърпелив поток от кантонезки думи върху сбръчкания портиер, който се разтакаваше наблизо. Той веднага пое пакетите й, като мрънкаше нещо под носа си.
— Извинявай, Кейси — каза любезно тя с нотка на безпокойство в гласа си, — но малко по-надолу имаше свличане на пръст и се наложи да оставя колата си там. Ти, ти на гости ли си тук?
— Не, тъкмо си тръгвах. А ти тук ли живееш?
— Да, тук.
Пак замълча с намерение да се сбогуват. Кейси кимна вежливо за лека нощ и понечи да си тръгне.
— Може би трябва да поговорим — каза Орланда и тя се спря.
— Разбира се, Орланда, когато пожелаеш.
— Сега имаш ли време?
— Мисля, че да.
— Искаш ли да се поразходим заедно до колата ми? Трябва да взема и останалите пакети. Ти и без това няма да успееш да хванеш такси оттук, долу ще е по-лесно.
— Добре.
Двете жени излязоха навън. Нощта беше хладна, но Кейси гореше отвътре, както и Орланда, всяка от тях знаеше какво им предстои и се боеше от другата. Стъпваха много внимателно. Улицата беше мокра от водата, която се стичаше надолу. Надвисналите облаци предвещаваха още дъжд. На петдесетина ярда по-надолу Кейси забеляза мястото, където част от дигата беше поддала и бе засипала пътя със смесица от пръст, камъни, храсти и чакъл. Нямаше тротоар. От другата страна на свлачището се бе образувала опашка от коли, които маневрираха нетърпеливо, за да завият обратно. По дигата се катереха неколцина пешеходци.