— Отдавна ли живееш в „Роуз корт“? — попита Кейси.
— От няколко години. Тук е много приятно. Аз ми… Ти на приема на Джейсън, на „Ейжън пропъртис“ ли беше?
— Да — Кейси забеляза облекчението по лицето на Орланда и се ядоса, но сдържа гнева си. — Орланда, всъщност ние няма за какво да говорим, нали? Нека си пожелаем лека нощ.
Орланда я погледна.
— Линк е при мен. В апартамента ми. В момента.
— Предполагах.
— Това не те ли безпокои?
— Да, и то много. Но си е негова работа. Както знаеш, ние нито сме женени, нито дори сгодени — ти имаш един начин на действие, аз друг, затова…
— Какво искаш да кажеш? — попита Орланда.
— Искам да кажа, че познавам Линк от седем години, а ти от седем дни.
— Това няма значение — отвърна предизвикателно Орланда. — Ние се обичаме.
— Ще в…
Кейси едва не бе избутана от някаква шумна група китайци, които профучаха покрай тях. Отдолу идваха и други хора. Минаха и някои от гостите на приема, които слизаха надолу по хълма. Сред тях беше и лейди Джоана, която ги изгледа любопитно, но отмина.
Когато отново останаха сами, Кейси продължи:
— Ще видим. Лека нощ, Орланда — пожела й тя, макар че й се искаше да изкрещи: „ти печелиш парите си по гръб, а аз трябва да изработвам своите и тази любов, за която претендираш, означава само едно: пари. Мъжете са такива идиоти.“
— Странното е, че не виня Линк — промърмори тя високо, като видя твърдата брадичка, пламтящите решителни очи, идеалното, чувствено и стройно тяло. — Лека нощ.
Кейси си тръгна.
„Сега трябва да променя плана си. Тази вечер щях да се отдам на Линк, но сега нещата са различни. Щом като е в леглото й, той е омагьосан от нея. Слава Богу, че го разбрах. Божичко, щях да му предложа, а той нямаше как да не откаже и тогава… Сега мога… Какво да правя?
По дяволите всички Орланди на този свят! На тях им е толкова лесно. Те от първия ден си имат стратегия. Ами ние?
Какво да правя? Да изчакам до 25 ноември и да се надявам, че дотогава Орланда ще му дотегне до смърт?
Не и тя. Тя е като динамит и знае, че Линк е нейният пропуск към вечността. Аз мога успешно да й съпернича. Може би не в леглото или в кухнята, но ще се науча.“
Кейси стъпи на един голям камък, като проклинаше калта, която цапаше обувките й, и скочи от другата страна на земния насип. Начело на колоната от автомобили беше Ролсът с шофьора на Дънрос.
— Извинете, миси, тай-пан още там?
— Да, да, там е.
— А, благодаря.
Шофьорът заключи колата, прескочи бариерата на пътя и се закатери нагоре по хълма; Кейси се обърна и го загледа. Погледът й се спря на Орланда, която идваше насреща й и я изгледа, като й се искаше да я избута в калта. Стана й забавно и тя не се помръдна, чакаше съперничката й да се приближи. Видя как погледът й се вкамени, но по лицето й нямаше страх, а само много уверена полуусмивка. Орланда мина безстрашно покрай нея и Кейси изведнъж осъзна, че бе успяла да се наложи. Може би и тя се страхува от нея и от нейната сила толкова. Обърнала поглед към „Роуз корт“, тази бляскава кула от светлина, чудейки се зад кой ли светещ или тъмен прозорец е сега Линк…
Когато Орланда зърна Кейси, веднага реши, че е ходила до апартамента й и е заварила там Бартлет — както би направила тя. И макар че вече знаеше всъщност къде е била Кейси, при вида на съперничката й отново я обзе страх. „Дали тя не му влияе по някакъв начин чрез «Пар-Кон»? — запита се разтреперана Орланда. — Може ли да го контролира чрез акции и дялове? Ако първата жена на Линк едва не го е разорила и Кейси го е спасявала толкова пъти, колкото казва той, тя не може да не го е оплела. Ако бях на нейно място, аз щях да го направя, разбира се, че щях.“
Без да иска, Орланда погледна назад. Кейси все още гледаше към „Роуз корт“. Зад нея от фоайето излезе Дънрос с цяла тълпа хора — сред тях Рико, Токс, Филип и Дайан Чен — и тръгнаха надолу по хълма. Как да се държи с Линк, като се върне. Дали да му каже, че е срещнала Кейси, или не? Орланда извади вцепенено останалите пакети от колата си.
„Аз знам едно — повтаряше си отново и отново тя. — Линк е мой и независимо от Кейси, аз ще се оженя за него, каквото и да ми струва това.“