— О, Боже, горкичкото.
Кейси се огледа наоколо обезумяла, но нямаше кой да й помогне. Част от отломките се размърдаха със стон и писък, като освободиха голям бетонен къс със забодено в него армиращо желязо. Забравила собствената си безопасност, Кейси започна да размества парчетата с разкървавени пръсти. Отломките под нея отново се размърдаха и част от тях се свлякоха надолу по склона. Тя отчаяно разчисти с нокти малък проход и сграбчи ръката на момиченцето, като му помогна да се измъкне навън, после го прегърна и бързо се отдръпна на по-безопасно място, тъй като отломките, на които беше стъпила, се срутиха — Кейси остана сама, с треперещото дете в безопасност й невредимо в ръцете й, вкопчило се здраво в нея.
Когато лавината от пръст се спусна надолу по хълма и разкъса по-голямата част от пътя и парапета, на края на които свряха Дънрос и компанията му, те бяха пометени надолу по стръмния склон, но падането им бе омекотено от храсталак и друга растителност. Тай-панът се изправи в здрачевината, объркан и замаян, учуден, че може да стои на краката си и е невредим. Наблизо се чуваха агонизиращи стонове. Дънрос се изкачи опипом по стръмния, кален и мокър склон до Дайан Чен. Тя беше почти в безсъзнание и стенеше, единият й крак беше жестоко извит под нея. Костта й стърчеше навън, но доколкото можеше да се забележи, нямаше разкъсани артерии и опасни кръвоизливи. Той изпъна крака й колкото се може по-внимателно, но тя изпищя от болка и припадна. Дънрос почувства нечие присъствие наблизо и погледна нагоре. Там стоеше Рико, разрошена, с разкъсана рокля и без обувки, от носа й се стичаше струйка кръв.
— Божичко, добре ли си?
— Да… — отвърна тя разтреперана. — Това… това земетресение ли беше?
В този момент избухна нова експлозия от късо съединение на електропроводите и за секунди районът се освети от кълбовидни мълнии.
— Господи — ахна тай-панът. — Също като в Лондон по време на въздушните нападения.
Тогава съзря Филип Чен върху купчина камъни около една фиданка, проснат неподвижно с главата надолу.
— Стой тук с Дайан — заповяда той на Рико и тръгна надолу по склона. Обърна стареца по гръб, изтръпнал от ужас. Неговият компрадор още дишаше. Дънрос потръпна от облекчение. Настани го колкото се може по-удобно и се огледа в мрака. И други хора се надигаха. Недалеч от себе си забеляза Крисчън Токс, който разтърсваше главата си, опитвайки се да я проясни.
— Отвратителна дяволска работа — повтаряше непрекъснато той. — Тук сигурно живеят няколкостотин души — Токс се изправи на крака олюлявайки се, но се подхлъзна в калта и отново изруга. — Трябва… трябва да се добера до телефон. Подайте ми ръка, ако обичате — пак се подхлъзна и изруга. — Идиотският ми глезен. Май съм го изкълчил.
Дънрос му помогна да се изправи, после го хванаха с Рико от двете страни и се изкачиха тромаво по останките до пътя. Някои от хората там още стояха като вцепенени, други се катереха по първото свлачище, за да се опитат да помогнат. Част от обитателите на сградата стенеха като обезумели. На едно място държаха за ръце една жена, а мъжът й вече тичаше, падаше и ставаше надолу към развалините, където бяха останали трите им деца с тяхната ама.
Щом стъпиха на равно, Токс забърза, накуцвайки надолу по „Коутуол роуд“, а Дънрос се втурна към колата си за фенерче и аптечка.
Лим никакъв не се виждаше. Дънрос се сети, че шофьорът му беше с тях, когато се спусна лавината. Докато търсеше ключовете от багажника, той се опита да си спомни.
„Кой беше с нас? Токс, Рико, Жак — не, Жак си тръгна, Филип и Дайан Чен, Бар, не, него го оставихме на приема. Боже Господи! Приемът. Бях забравил за него! Кой още беше там? Ричард Куанг и жена му, Плъм, Джонджон, не, той си тръгна по-рано, Роджър Крос, не, чакай, той не си ли тръгна?“
Дънрос отвори багажника и извади две фенерчета, аптечката и дълго въже. Върна се бегом при Рико, като гърбът вече го наболяваше.
— Ще се върнеш ли да се погрижиш за Дайан и Филип, докато аз потърся помощ? — гласът му беше преднамерено строг. — Ето — даде й фенерче, бинтове и шише аспирин. — Върви. Дайан си е счупила крака. За Филип не знам. Направи каквото можеш и остани при тях, докато дойде линейка или се върна аз. Разбра ли ме?