— Да, да, добре — в очите й проблесна страх, като погледна нагоре. — Има ли опасност от ново свличане?
— Не. Няма страшно. Върви бързо.
Сигурността му разсея страховете й и тя тръгна надолу по пътя, като стъпваше внимателно. Дънрос едва тогава забеляза, че е боса. Спомни си, че Дайан и Филип също бяха боси. Изпъна се, за да облекчи болката в гърба си. Дрехите му бяха раздрани, но той не им обърна внимание, а се втурна към първото свлачище. От далечината се донесе воят на полицейски сирени. Едва не му призля от облекчение, като хукна към тях.
Тогава забеляза Орланда в началото на колоната от коли. Тя гледаше неподвижно към мястото, където преди това се издигаше „Роуз корт“, устните й потрепваха, леки спазми разтърсваха лицето и тялото й и Дънрос си спомни, че през нощта на пожара тя беше също толкова зашеметена и едва не припадна. Побърза да отиде при нея и я разтърси, надявайки се да я извади от шоковото състояние.
— Орланда!
Тя се съвзе.
— О… О… какво… какво…
Дънрос с огромно облекчение видя, че погледът й се избистри, съзря агонията и бликналите й сълзи.
— Всичко е наред. Няма за какво да се притесняваш. Стегни се сега, всичко е наред, Орланда! — каза й той с нежен, но твърд глас, подпря я на капака на една кола и я остави.
— О, Боже! Линк! — извика след него през сълзи. — Линк… Линк е там!
Дънрос веднага спря и се обърна.
— Къде? Къде е?
— В… в апартамента ми. На осмия етаж… на осмия етаж!
Дънрос отново хукна, фенерчето му беше единственото светло петънце в тресавището.
Тук-там вече се срещаха хора, отправили се слепешката към развалините, като затъваха до глезени в калта, оградили в шепи запалени клечки кибрит. Когато Дънрос се приближи до мястото на срутването, сърцето му се преобърна. Усети миризмата на газ. Тя се засилваше с всяка измината секунда.
— Загасете кибрита, за Бога! — изрева той. — Всички ни ще пратите по дяволите!
Видя Кейси.
Полицейската кола се изкачваше с рев нагоре по хълма след пожарната и макар че сирената й виеше, никой в натовареното движение не й правеше път. Армстронг приемаше обажданията по радиото:
— Всички полицейски части и пожарни команди да се насочат към „Коутуол роуд“. Тревога, тревога, тревога! Ново земно свличане в района на По Шан и „Синклер роуд“! Обадилите се съобщиха, че са се срутили „Роуз корт“ и други две дванадесететажни сгради.
— Ама че работа! — промърмори Армстронг. — Внимавай, за Бога! — сопна се той на шофьора, който бе преминал в другото платно и едва не се блъсна в един камион. — Тук завий надясно, мини напряко през „Касъл“ за „Робинсън“ и тръгни по този път за „Синклер“.
Изтощен и със силно главоболие, той се прибираше вкъщи след нов възстановителен сеанс с Брайън Куок, когато чу съобщението за свличането. Спомни си, че на „Синклер роуд“ живее Крос, който му каза, че ще ходи на приема на Джейсън Плъм, като преди това ще провери с Роузмънт някаква следа, и реши да иде да види какво става. Боже, кой ще поеме СИ, ако с Крос се е случило нещо? И дали ще трябва да освободим Брайън, или ще го задържим, или какво?
Нов глас, решителен и спокоен, надделя над силните атмосферни смущения по радиото:
— Говори заместник-началникът на пожарната охрана, Соумс. Извънредно положение от първа степен! — Армстронг и шофьорът затаиха дъх. — Намирам се на кръстопътя на „Синклер“, „Робинсън“ и „Коутуол роуд“, където съм установил щаба си. Извънредно положение от първа степен, повтарям, от първа степен! Веднага да се уведомят комисарят и губернаторът, това е катастрофа от голям мащаб. Предупредете всички болници в колонията да имат готовност. Всички линейки и медицинският персонал да се отправят към района. Ще имаме нужда от незабавна и значителна армейска помощ. Няма ток, така че искаме генератори, кабели и прожектори.
— Боже Господи! — възкликна Армстронг. После рязко се обърна към шофьора. — Натисни газта, за Бога, и побързай!
Колата увеличи скоростта си.
— О, Йан — проплака Кейси, все още със зашеметеното дете на ръце. — Линк е там някъде долу.
— Да, да, знам — надвика той безумния хаос от писъци и викове за помощ, заглушаващи зловещото скърцане на развалините, които продължаваха да се слягат. Наоколо бродеха хора, които не знаеха къде да търсят, откъде да започнат, как да помогнат.