— Мистър Уу ме очаква да обсъдим един филмов договор. Той ще бъде продуцент.
Горнт пропусна тази очевидна измислица, докато умът му усилено работеше. Ако успее да спаси Фор Фингър, старецът може и да му помогне да се отърве от задаващото се поражение на борсата.
— На кой етаж е бил?
— На петия — отговори Винъс Пун.
— Пол, заобиколи откъм „Синклер“ и тръгни нагоре от тази страна на склона. Аз ще тръгна надолу да те пресрещна! Върви!
Младежът хукна, преди Винъс Пун да успее да го спре. Полицаят все още беше ангажиран настрани. Горнт се втурна без колебание към бариерата. Той познаваше добре апартамента на Плъм, който беше на петия етаж — Уу вероятно беше някъде наблизо. В тъмнината не забеляза Орланда от другата страна на пътя.
След като се прехвърли през бариерата, тръгна колкото се може по-бързо, но краката му затъваха в пръстта. На няколко пъти се препъна.
— Айейа, уважаеми сър! — извика той на кантонезки на един санитар с носилка, когото зърна наблизо. — Имате ли резервно фенерче?
— Да, да, заповядайте! — отговори мъжът. — Но внимавайте, пътеката е опасна. Има много духове.
Горнт му благодари и забърза нататък, за да навакса загубеното време. Като се приближи до мястото на фоайето, той спря. Нагоре по хълма, докъдето му стигаше погледът, зееше само грозната наклонена рана на свлачището, широка 100 ярда. По краищата и на трите редици от сгради имаше други застрашени постройки и високи здания, едно, от които още беше в строеж, и при мисълта да бъде затворен в едно от тях му прилоша. Целият „Кондуит роуд“ бе пометен, имаше изкоренени дървета и съборен парапет. Като погледна надолу, Горнт потрепери.
— Това не е възможно — промълви той, като си спомни колко висок и стабилен беше „Роуз корт“ и колко радост му носеше през годините. После съзря светлините на върха на „Синклер тауърс“, сградата, която винаги бе ненавиждал, задето му закрива изгледа — още повече намрази Дънрос затова, че я финансира и я притежаваше. Забеляза, че горният ъгъл липсва и по него премина вълна на задоволство, което бързо се превърна в тъга при мисълта за неговия собствен апартамент на дванадесетия етаж на „Роуз корт“ и приятното време, което бе прекарал с Орланда на осмия етаж на същата сграда, сега превърната в развалини, пълни със смърт.
— Божичко — възкликна на глас Горнт и благослови своя джос. После продължи нататък.
Кейси седеше нещастна на купчина камъни и чакаше. По целия склон в здрачевината работеха спасители, които пристъпваха предпазливо по опасната повърхност и от време на време викаха, а после се ослушваха за отговор от развалините. Тук-там някои отчаяно копаеха и разчистваха отломките, щом намереха някой нов нещастник.
Кейси стана и погледна неспокойно надолу по склона за Дънрос. Той бързо се изгуби от полезрението й, но от време на време улавяше светлината на фенерчето му. От няколко минути обаче и то не се виждаше. Тревогата й нарасна, минутите се влачеха и при всяко наслагване на развалините, страхът й се усилваше. Линк, Линк е някъде там, се набиваше в мозъка й.
„Трябва да направя нещо, не мога само да седя, не, по-добре да седя и да чакам, и да се моля, и да чакам, да чакам Йан да се върне. Той ще го намери…“
Кейси скочи на крака, обзета от внезапен ужас. От средата на склона се откъсна нова лавина от камъни и се спусна надолу, разпръсквайки спасителите, които хукнаха да бягат. След секунда верижната реакция престана и отново настъпи тишина, но сърцето й продължи да тупти. Не се виждаше никаква светлинка от фенерчето на Дънрос, за да й вдъхне увереност.
— О, Господи, дано е добре!
— Кейси? Кейси, ти ли си? — от тъмнината изскочи Горнт и се покатери до нея.
— О, Куилън — възкликна тя и той я прегърна, придавайки й от своята сила. — Моля те, помогни на Лин…
— Дойдох веднага щом разбрах — побърза да я прекъсне той. — Съобщиха по радиото. Божичко, ужасих се, че сте… Въобще не очаквах… Дръж се, Кейси!
— Аз съм… Аз съм добре. Линк е… той е там някъде, Куилън.
— Какво? Но как така? Той…
— Той е бил в ап… в апартамента на Орланда и…
— Може би грешиш, Кейси. Слу…
— Не. Орланда ми каза.
— А? И тя ли се е спасила. — Горнт въздъхна. — И Орланда ли се спаси?
— Да. Беше с мене, наблизо, ей там. Аз видях как стана, Куилън, видях тази отвратителна лавина и как цялата сграда се срути и после хукнах насам, Йан дойде на помощ и Линк е т…