Горнт кимна с изопнато лице.
— Щом това дърто копеле е оцеляло, значи и Бартлет може да е жив.
— Може. Да проверим.
81
Един военен камион зави нагоре в силния дъжд, разплиска калта и спря до щаба. От него наскачаха ирландски гвардейци в работни облекла и дъждобрани, някои с пожарникарски брадвички. Чакаше ги млад офицер.
— Вървете там горе, сержант. Ще работите със старшина О’Конър! — той посочи с офицерското си бастунче към дясната страна на свлачището; униформата, дъждобранът, ботушите и панталоните му бяха целите в кал. — Никакво пушене, има изтичане на газ и побързайте!
— Къде е рота „Алфа“, сър?
— Нагоре към „По Шан“. „Делта“ е на половината път. На „Коутуол“ имаме медпункт. Аз отговарям на 4-и канал. Вървете!
Гвардейците се вторачиха в разрушенията.
— Слава на Бога — промърмори някой. Втурнаха се след сержанта си. Офицерът се върна в щаба и вдигна полевия телефон.
— Рота „Делта“, тук щабът. Докладвайте.
— Открихме четири тела, сър, и двама ранени. Вече стигнахме до половината на хълма. Ранените са китайка на име Куанг, с множество счупвания, но без опасност за живота, и съпругът й, който е само малко поуплашен.
— На кой етаж са били?
— На петия. Изглежда са ги спасили дебелите напречни греди. Изпратихме ги в медпункта на „Коутуол“. Чуваме някой, който е затрупан надълбоко, но не можем да стигнем до него. Пожарникарите не могат да използват оксиацетиленови горелки. Има много газ. Това е всичко засега, сър.
— Продължавайте — офицерът се извърна и рязко нареди на един ординарец. — Иди подгони ония типове от газовата компания и виж защо, по дяволите, се бавят. Кажи им да се размърдат!
— Слушам, сър.
Той превключи на друг канал.
— Медпункт „Коутуол“, тук е щабът. Какъв е резултатът?
— 14 трупа досега, господин капитан, и 19 ранени, някои много тежко. Опитваме се колкото може по-бързо да установим имената им. Сър Дънстън Бар, когото току-що извадихме, има само счупена китка.
— Продължавайте! В полицията са организирали служба за изчезналите лица — на канал 16. Дайте им всички имена, на мъртви, ранени, всички, и то колкото може по-бързо. Тук има доста разтревожени хора.
— Слушам, сър. Носи се слух, че сме щели да евакуираме целия район.
— В момента този въпрос се обсъжда от губернатора, комисаря и началника на пожарната.
Офицерът разтри уморено лицето си, после се втурна да пресрещне друг пристигащ камион с войници от Инженерния корпус и мина покрай губернатора, комисаря и началника на пожарната охрана, които стояха до централния щаб под козирката на „Синклер тауърс“. От една кола слезе белокос инженер — топограф от отдел „Обществени сгради“ и забърза към тях.
— Добър вечер, сър — поздрави той неспокойно. — Проверихме всички здания от „По Шан“ дотук. Препоръчвам ви евакуация на 19 сгради.
— Мили Боже — избухна сър Джефри. — Да не би цялата тази проклета планина да се срути?
— Не, сър. Но ако дъждът продължи, може да има ново свличане. Те са доста характерни за района — инженерът посочи в тъмнината. — През 1941 и 1950 пострада „Бонъм“, през 1959 беше голямото свличане върху „Робъртсън“ на „Литън роуд“, списъкът е безкраен, сър. Настоявам за евакуация.
— На кои сгради?
Мъжът подаде списъка на губернатора, после махна към трите улици в тъмнината:
— Боя се, че ще бъдат засегнати повече от 2000 души.
Всички въздъхнаха. Погледите се отправиха към губернатора. Той прочете списъка и погледна към хълма. Свлачището доминираше над всичко, а над него се мержелееше планинският масив.
— Много добре, евакуирайте — каза сър Джефри. — Но, предупредете хората си изтеглянето да става организирано, без паника.
— Слушам, сър — инженерът бързо се отдалечи.
— Не бихме ли могли да получим още хора и техника, Доналд?
— Съжалявам, в момента не, сър — отговори полицейският комисар. — Боя се, че сме разпръснати на доста места. Има едно голямо свличане в Каулуун, друго в Куинтон — затрупани са 80 колиби на нелегални заселници, има вече 44 загинали, 20 деца.
Сър Джефри погледна към хълма.
— Божичко! — промълви той. — Сега, след като Дънрос ни осигури помощта на Тип Ток, си помислих, че неприятностите ни ще свършат, поне за тази вечер.