— Няма значение — Дънрос отдръпна Ейдриън от себе си. — Добре ли си, глезанке?
Тя пак се сгуши в него.
— О, да — тогава видя Кейси. — О, о, здравей, Кейси, аз бях, толкова…
— Няма нищо. Елате да се скриете от дъжда. И двамата.
Ейдриън се подчини. Мартин Хейпли се поколеба, после се обърна към Дънрос:
— Аз ще поогледам наоколо, сър, ако нямате нищо против.
— Крисчън се отърва — побърза да го увери Дънрос. — Той се об…
— Да, знам. Обаждах се в редакцията. Благодаря. Няма да се бавя, скъпа — каза той на Ейдриън и се отправи към бариерата. Дънрос го проследи с поглед. Млад, як, уверен в себе си, и после зърна Горнт да слиза бързо по хълма. Спря се на известно разстояние от колата и му махна разтревожено.
Дънрос погледна с разтуптяно сърце към Кейси. Тя не можеше да види Горнт от мястото си.
— Връщам се колкото се може по-бързо.
— Внимавай!
Дънрос се приближи до Горнт. По-възрастният мъж беше мръсен, с изпокъсани дрехи и сплъстена брада, но лицето му не изразяваше нищо.
— Открихме го — каза той. — Бартлет.
— Мъртъв ли е?
— Не. Намерихме го, но не можем да стигнем до него — посочи към термоса. — Това чай ли е?
— Кафе с коняк.
Горнт го взе и отпи с благодарност.
— Кейси още ли е в колата?
— Да. Колко на дълбоко е?
— Не знам. Доста. Може би е по-добре още нищо да не й казваме.
Дънрос се поколеба.
— По-добре да не й казваме — повтори Горнт. — Изглежда рисковано.
— Добре — Йан беше уморен от цялата тази смърт и страдание наоколо. — Добре.
Дъждът правеше нощта още по-мръсна и тресавището още по-опасно. Пред тях Коутуол пресичаше свлачището и продължаваше още седемдесетина метра право нагоре по стръмния склон, после завиваше и изчезваше зад планината. Хората масово се евакуираха от жилищата си.
— Няма никаква грешка за Тип Ток и парите, нали? — попита Горнт, като осветяваше внимателно пътя пред себе си с фенерчето.
— Никаква. Край на изтичането на капитал от банките.
— Добре. Какво трябваше да му дадеш в замяна?
Дънрос не отговори, само сви рамене.
— Ще започнем на 30.
— Това тепърва ще се разбере. Но дори и да стане, аз пак съм добре — добави насмешливо Горнт.
— О?
— Ще загубя около два милиона щатски долара. Това е авансът на Бартлет.
Дънрос почувства приятна топлина.
„Това ще научи Бартлет да не застава повече на пътя ми.“
— Знам. Идеята е била добра, Куилън — но ако започнем на 30, ще загубиш към четири милиона, неговите два и два от твоите. Но аз ще се задоволя с „Ол Ейжа еър“.
— Никога — Горнт се спря и се извърна към него. — Никога. Авиокомпанията ми не се продава.
— Както желаеш. Предложението е в сила до отварянето на борсата.
— Майната ти.
Те вървяха с усилие по гребена на склона и приближаваха към района. Срещнаха една носилка. Ранената жена им беше непозната. „Ако бяха изнесли Дънрос на такава носилка — помисли си мрачно Горнт, — това щеше да реши всичките ми проблеми.“
84
Сержантът бе насочил фенерчето си надолу. Около него се бяха струпали други войници с младия им лейтенант. Приближаваха се и пожарникари с един от началниците си.
— Къде е? — попита Хари Хукс, офицер от пожарната охрана.
— Тук долу някъде. Казва се Бартлет, Линк Бартлет.
Хукс забеляза, че светлината прониква само на няколко стъпки надолу, а после се губи в лабиринта. Той легна на земята. Непосредствено над повърхността миризмата на газ се усилваше.
— Ей, там долу, мистър Бартлет! Чувате ли ме? — извика към развалините Хукс.
Всички се заслушаха внимателно.
— Да — долетя слаб отговор.
— Ранен ли сте?
— Не!
— Виждате ли светлината?
— Не!
Хукс изруга, после извика:
— Засега стойте там!
— Добре, но мирише много силно на газ!
Хукс се изправи. Лейтенантът му каза:
— Тук беше някакъв си мистър Горнт, той отиде да доведе още помощ.