Выбрать главу

— Няма значение — Дънрос отдръпна Ейдриън от себе си. — Добре ли си, глезанке?

Тя пак се сгуши в него.

— О, да — тогава видя Кейси. — О, о, здравей, Кейси, аз бях, толкова…

— Няма нищо. Елате да се скриете от дъжда. И двамата.

Ейдриън се подчини. Мартин Хейпли се поколеба, после се обърна към Дънрос:

— Аз ще поогледам наоколо, сър, ако нямате нищо против.

— Крисчън се отърва — побърза да го увери Дънрос. — Той се об…

— Да, знам. Обаждах се в редакцията. Благодаря. Няма да се бавя, скъпа — каза той на Ейдриън и се отправи към бариерата. Дънрос го проследи с поглед. Млад, як, уверен в себе си, и после зърна Горнт да слиза бързо по хълма. Спря се на известно разстояние от колата и му махна разтревожено.

Дънрос погледна с разтуптяно сърце към Кейси. Тя не можеше да види Горнт от мястото си.

— Връщам се колкото се може по-бързо.

— Внимавай!

Дънрос се приближи до Горнт. По-възрастният мъж беше мръсен, с изпокъсани дрехи и сплъстена брада, но лицето му не изразяваше нищо.

— Открихме го — каза той. — Бартлет.

— Мъртъв ли е?

— Не. Намерихме го, но не можем да стигнем до него — посочи към термоса. — Това чай ли е?

— Кафе с коняк.

Горнт го взе и отпи с благодарност.

— Кейси още ли е в колата?

— Да. Колко на дълбоко е?

— Не знам. Доста. Може би е по-добре още нищо да не й казваме.

Дънрос се поколеба.

— По-добре да не й казваме — повтори Горнт. — Изглежда рисковано.

— Добре — Йан беше уморен от цялата тази смърт и страдание наоколо. — Добре.

Дъждът правеше нощта още по-мръсна и тресавището още по-опасно. Пред тях Коутуол пресичаше свлачището и продължаваше още седемдесетина метра право нагоре по стръмния склон, после завиваше и изчезваше зад планината. Хората масово се евакуираха от жилищата си.

— Няма никаква грешка за Тип Ток и парите, нали? — попита Горнт, като осветяваше внимателно пътя пред себе си с фенерчето.

— Никаква. Край на изтичането на капитал от банките.

— Добре. Какво трябваше да му дадеш в замяна?

Дънрос не отговори, само сви рамене.

— Ще започнем на 30.

— Това тепърва ще се разбере. Но дори и да стане, аз пак съм добре — добави насмешливо Горнт.

— О?

— Ще загубя около два милиона щатски долара. Това е авансът на Бартлет.

Дънрос почувства приятна топлина.

„Това ще научи Бартлет да не застава повече на пътя ми.“

— Знам. Идеята е била добра, Куилън — но ако започнем на 30, ще загубиш към четири милиона, неговите два и два от твоите. Но аз ще се задоволя с „Ол Ейжа еър“.

— Никога — Горнт се спря и се извърна към него. — Никога. Авиокомпанията ми не се продава.

— Както желаеш. Предложението е в сила до отварянето на борсата.

— Майната ти.

Те вървяха с усилие по гребена на склона и приближаваха към района. Срещнаха една носилка. Ранената жена им беше непозната. „Ако бяха изнесли Дънрос на такава носилка — помисли си мрачно Горнт, — това щеше да реши всичките ми проблеми.“

84

01:20 часа

Сержантът бе насочил фенерчето си надолу. Около него се бяха струпали други войници с младия им лейтенант. Приближаваха се и пожарникари с един от началниците си.

— Къде е? — попита Хари Хукс, офицер от пожарната охрана.

— Тук долу някъде. Казва се Бартлет, Линк Бартлет.

Хукс забеляза, че светлината прониква само на няколко стъпки надолу, а после се губи в лабиринта. Той легна на земята. Непосредствено над повърхността миризмата на газ се усилваше.

— Ей, там долу, мистър Бартлет! Чувате ли ме? — извика към развалините Хукс.

Всички се заслушаха внимателно.

— Да — долетя слаб отговор.

— Ранен ли сте?

— Не!

— Виждате ли светлината?

— Не!

Хукс изруга, после извика:

— Засега стойте там!

— Добре, но мирише много силно на газ!

Хукс се изправи. Лейтенантът му каза:

— Тук беше някакъв си мистър Горнт, той отиде да доведе още помощ.