Войниците се втурнаха да изпълнят нареждането.
85
Бартлет вече ги чуваше ясно. От време на време, когато горе отместваха дъски и греди или някакви други отломки, върху него се посипваше прах и боклук, а след тях и мокри камъчета. Доколкото можеше да прецени, спасителите му бяха на около десетина ярда от него, но все още ги разделяха 5–6 фута разрушения, струйката светлина обаче правеше чакането по-леко. Той самият беше блокираното всички страни. По едно време си помисли да се върне обратно, по-надолу и още по-надолу, за да се опита да открие друг, по-безопасен път нагоре.
— По-добре изчакайте там, мистър Бартлет! — извика му Хукс. — Сега знаем къде сте!
И той остана на мястото си. Лежеше на някакви дъски, които не бяха съвсем неудобни, целият мокър от дъжда, под стабилен таван от тежки греди. Хоризонтът му бе ограничен. Нагоре имаше друг неравен пласт от натрошено дюшеме. Мястото му стигаше само да лежи или да седи, и то много внимателно. Миризмата на газ беше силна, но все още не го болеше глава и не чувстваше опасност. Можеше да се диша спокойно. Беше уморен, много уморен. Въпреки това се насили да стои буден. Доколкото можеше да прецени, спасителите му щяха да работят до сутринта и през част от деня, докато прокопаят шахта до него. Това въобще не го притесняваше. Те бяха тук. И той установи контакт с тях. Преди час чу и Дънрос:
— Линк? Линк, аз съм Йан!
— Какво, по дяволите, правиш тук? — отговори зарадван Бартлет.
— Търся те. Не се тревожи, не сме далеч.
— Разбира се. Виж, Йан — започна той, преизпълнен с безпокойство, — Орланда, Орланда Рамос, нали я познаваш? Аз чаках…
— Да. Да, видях я точно след като лавината се удари в сградата. Тя е добре. Чака горе на Коутуол. Добре е. Ти как си?
— Не се оплаквам — отговори Бартлет. Олекна му, след като разбра, че Орланда е в безопасност. А когато Дънрос му разказа за своето собствено чудотворно избавление и как Кейси бе станала свидетел на цялата катастрофа, той се ужаси от мисълта, че и останалите са били на косъм от смъртта.
— Божичко! Няколко минути по-рано или по-късно и всички сте щели да бъдете затрупани.
— Джос!
Поговориха малко, после Дънрос се отдръпна, за да продължат спасителните работи.
Като се сети сега за Орланда, Бартлет пак потрепери и за пореден път благодари на Бога, че се е спасила и че Кейси също е невредима.
„Орланда никога нямаше да се оправи в развалините — помисли си той. — Кейси може би, но не и Орланда. Но това не е срамно, в никакъв случай.“
Настани се по-удобно, кожата му настръхваше от мокрите дрехи, но виковете и, шумът от приближаващите се спасители го успокояваха. За да минава по-бързо времето, той се отдаде на мечтите си за двете жени.
„Никога не съм виждал такова тяло като на Орланда, нито пък жена като нея. Сякаш я познавам от години, а не само от няколко дни. Точно така. Тя е вълнуваща, непозната, женствена, непредсказуема. Кейси не е непредсказуема. От нея ще излезе чудесна съпруга, чудесен съдружник, но тя не е толкова женствена. Орланда, разбира се, обича хубавите дрехи, скъпите подаръци и ако това, което говорят за нея, е вярно, парите ще изтичат между пръстите й. Но нали са за това? Бившата ми жена е уредена, децата също. Не трябва ли и аз малко да се позабавлявам? И да се защитя от Билтмъновците на този свят?
Разбира се. Но аз все още не знам какво толкова ме привлича в нея — и в Хонконг. Това е най-прекрасното място, на което съм бил, и тук се чувствам повече у дома, отколкото вкъщи.“
— Може би си бил тук в предишния си живот, Линк — му каза Орланда.
— Ти вярваш ли в прераждането?
— О, да.
— Линк!
— Хей! Здравей, Йан, какво става? — Бартлет се зарадва. Гласът на Дънрос се чуваше от много близо. Съвсем наблизо.
— Нищо. Малко ще си починем. Много трудно върви. Пак ще трябва да се отклоним, но само на няколко ярда. Реших да си побъбрим. Доколкото можем да преценим, ние сме на около пет фута над теб, идваме от запад. Виждаш ли ни?
— Не. Над мен има някакво дюшеме, цялото натрошено, и греди, но аз съм добре. Спокойно, ще издържа.
Внезапно и двамата ги побиха тръпки, когато развалините изведнъж започнаха да стенат и да се огъват на няколко места. След секунда шумът понамаля. Бартлет задиша по-спокойно.
— Какво ще правиш утре?
— За кое?