— На борсата. Как ще се справиш с Горнт?
Бартлет изслуша с нарастващо страхопочитание разказа на Дънрос за парите на „Бенк ъф Чайна“, приема на Плъм и предизвикателството към Горнт, гарантирано от новия му оборотен капитал от 50 милиона долара.
— Страхотно! И кой стои зад тебе, Йан?
— Дядо Коледа!
Бартлет се засмя.
— Значи Муртаг е успял, а?
Последвалото мълчание го накара да се усмихне.
— Кейси ли ти каза?
— Не. Сам се досетих. Казах ти, че Кейси е хитра като лисица. Значи си се отървал. Честито — поздрави го той и се усмихна. — Мислех, че съм те хванал натясно — засмя се. — Наистина ли мислиш, че акциите ти ще започнат на 30?
— Надявам се.
— Щом се надяваш, значи сте го уредили с приятелчетата. Но Горнт е хитър. Няма да го пипнеш.
— О, напротив.
— Не, няма. Ами нашата сделка?
— С „Пар-Кон“ ли? Тя си остава, разбира се. Мислех, че сме се разбрали?
Бартлет долови ироничната нотка.
— Куилън сигурно е бесен.
— Бесен е. Той е горе. И помага.
Бартлет бе изненадан.
— Защо?
— Куилън е първокласен, 24-каратов мошеник, но… Не знам. Може би му харесваш!
— Глупости! — Бартлет също беше в добро настроение. — Какво ще правиш с Куилън?
— Направих му предложение.
Бартлет изпъшка.
— Значи моите два милиона отиват на вятъра?
— При всички случаи. Тези два милиона — да. Но от дяла си в покупката на Универсалните магазини ще получиш пет милиона, а може и повече, а от сделката между „Струан“ и „Пар-Кон“ — много повече.
— Наистина ли мислиш, че ще бъдат пет милиона?
— Да. Пет за теб и пет за Кейси.
— Чудесно! Винаги съм искал тя да има собствен капитал.
„Какво ли ще направи сега Кейси — запита се Бартлет. — Тя винаги е искала да бъде независима и вече е. Страхотно!“
— Какво? — попита той, недочул какво му казва Дънрос.
— Попитах те искаш ли да поговориш с нея? Не е чак толкова опасно.
— Не — отказа твърдо Бартлет. — Само я поздрави от мен, като изляза оттук, ще мога по-добре да й обясня.
— Тя твърди, че няма да мръдне оттук, докато не те извадим — замълча. — Орланда също. А на нея какво да кажа? Да я поздравя, или?
— Не, благодаря. По-късно ще имаме много време. Кажи и на двете да си вървят.
— Няма да ме послушат. Май си доста известен.
Бартлет се засмя и се изправи, но си удари главата. Прониза го остра болка и той изпъшка, после се настани по-удобно. Главата му почти опираше тавана.
Дънрос се беше свил в малко пространство не много далеч от него, на дъното на кривия тунел, теснотата му беше противна, от клаустрофобията му прилошаваше и го избиваше леденостудена пот. Не можеше да види Бартлет, но бе доловил силата и увереността в гласа му. Хукс го помоли да поговори с него през почивката, в случай че газта вече е започнала да му действа.
— Никога не се знае кога газта ще се промъкне до теб, тай-пан. Бартлет ни трябва буден. Много скоро ще имаме нужда от помощта му.
Тай-панът се размърда неспокойно в предчувствие на опасност. Някой слизаше надолу и по него се посипаха камъчета. Беше Хукс.
— Добре, тай-пан. Вече може да излизате, за да дойдат момчетата.
— Веднага. Линк! Не заспивай. Пак започваме.
— Добре, няма страшно. Ей, Йан, какво ще кажеш да ми станеш кум?
— С удоволствие — веднага отговори Дънрос, а вътрешно изкрещя: „за коя?“ — За мен ще бъде чест.
— Благодаря — чу той отговора на Бартлет и колкото и да му се искаше да разбере, знаеше, че не може да попита. Беше сигурен, че Линк сам ще му каже. Но единственото, което чу, беше:
— Благодаря. Да, много ти благодаря.
Дънрос се усмихна изненадан. Линк се учи. Би било добре да ми стане съдружник — и член на „Търф клъб“ с право на глас. И Кейси също…
— Съвсем скоро ще те измъкнем!
Точно преди да си тръгне, го чу да казва:
— Не би ли било чудесно те двете да станат приятелки? Или май искам прекалено много?
Дънрос не беше сигурен дали това е предназначено за него.
— Какво? — извика той.
— Нищо — отговори Бартлет. — Ей, Йан, доста работа имаме с теб тази седмица! Радвам се, че спечели срещу Горнт!
„Да — каза си весело той, — ще бъде чудесно да играем играта с теб, да те следя отблизо и да градим заедно нашата «Ноубъл хаус».“