Дънрос, който беше на няколко стъпки по-нагоре и на около 8 ярда от него, се обърна непохватно и започна да се катери обратно.
А 16 фута по-нагоре, покрай доста разширеното гърло на ямата чакаха Горнт и останалите. Зората осветяваше хоризонта на изток и всред облаците се синееше парче чисто небе. Целият склон бе осеян с уморени мъже, които продължаваха да ровят и търсят, да викат и да чакат отговор. Хукс се измъкна уморено от вече много дълбоката яма. В този момент откъм „По Шан“ се разнесе оглушителен рев. Всички извърнаха глави натам. Част от склона високо горе вляво се раздвижи. Шумът се усили и иззад извивката на хълма над „Коутуол роуд“ се, надигна стена от кална вода и набирайки скорост, се втурна към тях. Мъжете се разбягаха в момента, в който тинестият гребен връхлетя върху мястото, където по-рано беше фоайето на „Роуз корт“. Поглъщаше всичко по пътя си напред и надолу, тласкан от огромна кална маса. Горнт го видя да се приближава и се улови заседна двойна Т-образна греда, останалите също побързаха да се хванат за нещо. Гадната воняща тиня стигна до тях и ги подмина. Горнт бе затънал до колене в нея, но се държеше здраво да не бъде засмукан. Вълната продължи надолу, оставяйки след себе си пелена от кал, от която започнаха да се измъкват Хукс и войниците, забравили за момент всичко останало.
Горнт не беше забравил.
Виждаше от мястото си вътрешността на ямата. Зърна от тинята да се появяват ръцете и главата на Дънрос. Пръстите му успяха да се заловят за ръба. В нея продължаваше да се стича тиня, която, намерила равно пространство, бързаше да го запълни. Дънрос се изпусна и калта го погълна, но той успя да изплува и увисна несигурно на ръба.
Горнт го гледаше. И чакаше. Без да помръдне. Калта се стичаше в ямата. Нивото й се надигаше.
Дънрос почувства, че потъва, силно засмукан от тинята. Задави се в калта, но ръцете му го удържаха, успя да вмъкне пръстите на краката си в някаква пукнатина и започна да се катери нагоре. Някак се отскубна от водовъртежа и се прислони в безопасност до стената на ямата, наполовина измъкнал се от калта, гърдите му се издуваха и отпускаха, сърцето му туптеше. Гадеше му се. Все още в шок, с треперещи колене, той изтри калта от очите и устата си и се огледа наоколо. На десетина фута над ямата стоеше Горнт, облегнат удобно на една издатина, и го наблюдаваше. Дънрос забеляза извитите му в язвителна усмивка устни, откритата ненавист и огромното разочарование. Стегна се, разбрал, че ако той стоеше там горе, а Горнт бе попаднал в подобен капан, щеше по същия начин да го гледа и чака.
„Наистина ли?
Щях да гледам и чакам и никога, никога нямаше да му подам ръка за помощ. Не и на Горнт. И тогава най-после проклятието на Дърк Струан щеше да се изпълни и да престане да тормози тези, които идват след мен.“
Мигът премина. Главата му се проясни. Спомни си за Бартлет и се взря ужасен надолу. На мястото на прохода имаше само една тинеста локва.
— О, Боже! Помощ! — извика той. Изведнъж настъпи хаос, Хукс, пожарникарите и войниците скочиха в ямата и се нахвърлиха безсилно с лопати и ръце върху тинята.
Дънрос се измъкна навън. Изправи се разтреперан на ръба. Бе обзет от силна мъка. Горнт си беше отишъл. След малко опитите престанаха. Локвата остана.
86
Дънрос беше застанал на еркерния прозорец на жилището си и гледаше към пристанището. Залезът беше прекрасен, небето — чисто, с изключение на няколко червеникави кълбести облачета на запад, от изток вече се спускаше здрач…
Пристанището долу беше оживено, както винаги. Каулуун се червенееше на фона на залязващото слънце.
Клаудия почука и отвори вратата. Влезе Кейси. Лицето й беше застинало, светлокестенявата й коса наподобяваше цвета на залеза. Мъката я правеше безплътна.
— Здравей, Кейси.
— Здравей, Йан.
Нямаше нужда от повече думи. Всичко, което можеха да си кажат за Бартлет, го бяха казали. Едва късно снощи успяха да извадят тялото му. Кейси го дочака на склона. После се върна в хотела. Сутринта телефонира на Дънрос и сега беше тук.
— Нещо за пиене? Чай? Кафе? Има и вино. Направил съм мартини.
— Едно мартини. Благодаря, Йан — отвърна глухо Кейси и болката в гласа й го прониза. — Ще ми дойде добре.
Тя седна на дивана. Дънрос й наля мартини и сложи една маслина.