— Всичко може да почака, Кейси — каза й той съчувствено. — Няма закъде да бързаме.
— Да, да, знам. Но нали се разбрахме. Благодаря — взе изстудената чаша и я вдигна. — Джос.
— Джос.
Кейси отпи от леденостудения ликьор, после отвори куфарчето си с механични движения и постави един кафяв плик на бюрото му.
— Тук са всички документи на Джон Чен за „Струан“ и всичко, което той ни предложи или разказа за вас. Това са хонконгските копия. Тези в Щатите ще унищожа — поколеба се. — Ти сигурно си направил някои промени, но… е, всичко е тук.
— Благодаря. Линк дали не е давал нещо на Горнт?
— Не, едва ли — отново се поколеба. — Но за по-сигурно бих приела, че е имало изтичане на информация.
— Да.
— Второ, за сделката между „Пар-Кон“ и „Струан“ — връзката документи, които му подаде, беше доста дебела. — Всичките шест екземпляра са подписани и подпечатани. Имам това право — пак се поколеба. — Такова беше споразумението ни с Линк. Бяхме си завещали взаимно правото на глас върху съответните ни дялове за период от 10 години. Така че сега аз ръководя „Пар-Кон“.
Дънрос леко разтвори очи:
— За десет години?
— Да — отговори безизразно Кейси, не чувстваше нищо, не искаше нищо, освен да изплаче мъката си и да умре.
„По-късно мога да си позволя да бъда слаба — помисли си тя. — Сега трябва да съм силна и мъдра.“
— За десет години. Линк… Линк притежаваше контрол върху гласовете. След като всичко стане официално, ще ти изпратя формално потвърждение.
Дънрос кимна. Донесе втори комплект документи от лакираното си бюро.
— Тези са същите, официално подпечатани. Това — той постави един плик върху документите, — е тайното ни споразумение, даващо права на „Пар-Кон“ върху корабите ми като допълнителна гаранция за сделката ни.
— Благодаря. Но с новия ти оборотен фонд тя няма да е необходима.
— И все пак беше предвидена в споразумението — Дънрос я погледна, възхищавайки се на мъжеството й. Тя не беше проляла нито една сълза върху билото на хълма, само кимна вцепенено и каза:
— Ще чакам. Ще чакам, докато… Ще чакам.
Орланда бе съкрушена. Той я върна в хотела, а по-късно изпрати лекар да се погрижи за нея.
— Това е част от сделката ни.
— Добре. Благодаря. Но не беше необходимо.
— Второ: ето ти писмено съгласие за сделката ни с Универсалните магазини. До десет дни ще ти изпратя и официалните документи. Ще ми трябва…
— Но Линк така и не даде тези два милиона.
— О, напротив. В събота вечерта ги е прехвърлил. Вчера получих потвърждение от банката ми в Швейцария и парите бяха надлежно предадени на Управителния съвет на Универсалните магазини. Там ги приеха, така че сделката е осъществена.
— Въпреки че Паг е мъртъв?
— Да. Вдовицата му се съгласи с препоръките на съвета. Между другото, сделката е много изгодна за тях. Много по-добра от офертата на „Суперфудс“:
— Не искам нищо от нея.
— Когато разговарях долу в ямата с Линк, той каза, че е много щастлив от осъществяването й. Думите му буквално бяха: „Чудесно! Пет милиона? Винаги съм искал Кейси да има собствен капитал. Тя винаги е искала да бъде независима и вече е. Страхотно!“
— Но на каква цена — възрази Кейси, отново обхваната от мъка. — Линк винаги ме предупреждаваше, че получените наготово пари струват повече, отколкото предполагаме. И наистина е така. Не ги искам.
— Парите са си пари. Ти не разсъждаваш нормално, Кейси. Тези пари бяха негови и той ти ги дава.
— Даваш ми ги ти.
— Грешиш, той. Аз само ти помагам, както и ти на мене — Дънрос отпи от чашата си. — Трябва да ми кажеш къде да изпращам печалбата му. Сигурно си спомняш, че в споразумението ни не се предвиждаше право на глас. Кой е попечителят му?
— Една банка. „Фърст сентръл“. Аз съм изпълнител на завещанието му заедно с един човек от банката — тя се поколеба. — Предполагам, че майка му ще го наследи. Единствено тя е упомената там. Линк, Линк беше доста откровен с мен по този въпрос. Бившата му съпруга и децата им са добре осигурени и изключени от завещанието му. За мен остава само правото на глас, всичко останало е за майка му.
— Значи ще бъде много богата.
— Това няма да я утеши — Кейси полагаше всички усилия да говори спокойно и да не заплаче. — Снощи говорих с нея, беше съкрушена. Тя е над… над–60-годишна жена. Линк беше единственият й син — въпреки решението й от очите й се отрони една сълза. — Тя, тя ме помоли да го върна обратно. В завещанието му се казва, че иска да бъде кремиран.