— Виж, Кейси — побърза да й предложи Дънрос, — може би е по-добре аз да се заема с…
— Не. О, не, благодаря Йан. Всичко е готово. Вече се погрижих. Исках сама да го уредя. Самолетът получи право да излети, документите са в ред.
— Кога тръгваш?
— Довечера в десет.
— О — Дънрос беше изненадан. — Ще дойда да те изпратя.
— Не, не, благодаря. Достатъчно е да пратиш колата, но ти не е нужно…
— Настоявам.
— Не. Моля те — тя го изгледа умолително. След малко той попита:
— Какво мислиш да правиш?
— Нищо особено. Ще… ще се постарая да бъдат изпълнени всичките му желания, документите, завещанието и ще уредя работите му. След това ще реорганизирам „Пар-Кон“… ще се опитам да я преустроя така, както той би искал, а после, после не знам. За всичко това ще са ми необходими трийсетина дни. След месец може би ще се върна тук, за да започна наново, или пък ще изпратя Форестър или някой друг. Не знам. Дотогава ще ти се обадя. Погрижила съм се за всичко. Имаш ми телефоните. Ако възникне някакъв проблем, можеш да ми се обадиш по всяко време.
Понечи да стане, но Дънрос я спря.
— Преди да тръгнеш, трябва да ти кажа нещо. Не ти го казах снощи, защото моментът не беше подходящ. Може би сега му е времето, не знам, но точно преди да тръгна вчера, Линк ме попита дали не бих искал да му стана кум — забеляза, че тя пребледня, и побърза да добави. — Отговорих му, че за мен ще е чест.
— Той за мен ли каза, че ще се жени? За мене ли? — попита недоверчиво Кейси.
— Говорехме за тебе. Следователно?
— А не спомена ли Орланда?
— Тогава не. Преди това беше много загрижен за нея, защото бил в апартамента й и не знаеше какво се е случило — Дънрос я гледаше. — Като му казах, че е невредима, той естествено се успокои. Но като разбра, че ти едва не беше повлечена от свлачището, за малко не получи инфаркт. После, точно като си тръгвах, го чух да казва тихо: „Сигурно е прекалено много от моя страна да се надявам те двете да станат приятелки.“ Не бях сигурен дали това беше предназначено за мен — докато копаехме, той доста си говореше сам. — Дънрос допи чашата си. — Сигурен съм, че имаше предвид тебе, Кейси.
Тя поклати глава.
— Не, Йан. Обзалагам се, че е била Орланда.
— Според мен грешиш.
Кейси замълча.
— Може би. Приятелки! — тя го погледна. — Ти би ли станал приятел с Куилън?
— Не. Никога. Но това не е същото. Орланда е добър човек. Наистина.
— Сигурно — загледа се в питието си и отпи, без да усеща вкуса му. — Ами Куилън? Какво стана днес на борсата? За съжаление, не съм чула нищо. Какво направи с него? Видях, че завършихте на 30.01, но… Май нищо друго не забелязах.
Дънрос почувства внезапна топлина.
— Заради катастрофата губернаторът нареди борсата да бъде затворена в понеделник. А също и банките в знак на траур. До 10 ч. тази сутрин парите на „Бенк ъф Чайна“ бяха раздадени на всички банкови клонове в колонията. Тегленето на влоговете престана. Към 3 ч. много от клиентите се наредиха на опашка, за да внесат отново парите си.
Горнт му се обади в десет часа сутринта, точно преди отварянето на борсата.
— Приемам — каза той.
— Не искаш ли да се спазарим?
— Не бих приел нито цент от тебе, както и ти от мен. Документите вече са изпратени.
— Какво стана с Куилън? — попита пак Кейси.
— Сключихме сделка. Нашите акции започнаха на 28, но аз му позволих да ги откупи на 18.
Тя зяпна. Машинално пресметна наум.
— Загубил е само два милиона. Това са двата милиона на Линк. Значи Куилън се отърва!
— Казах на Линк за предложението си и че това ще му коства два милиона, при което той се засмя. Изтъкнах му обаче, че със сделките за Универсалните магазини и „Пар-Кон“ загубата на двата милиона се компенсира от печалба от 20 и повече милиона — Дънрос я погледна изпитателно. — Мисля, че тия два милиона са справедливо възмездие.
— Да не искаш да кажеш, че Куилън се отърва безнаказано?
— Не. Върна ми авиокомпанията. Контролният пакет на „Ол Ейжа еър“.
— А — Кейси потрепери, като си припомни как в една коледна нощ Горнт и баща му отишли неочаквано в Биг Хаус. Вече не можеше да сдържи мъката си. — Ще ми направиш ли една услуга?