— Така си е — промърмори инспектор Смит. Той бе изпратен със специална задача тук и чакаше неловко недалеч от полицейския участък, който бе дискретно отдръпнат на сто ярда от истинската граница, за да не обиди или предизвика вълни на напрежение в отсрещната страна.
„За Бога — помисли си инспекторът, — какви вълни? Една пръдня в Лондон би докарала милиони бежанци насам — ако властите оттатък границата решат, че този лек полъх представлява обида за достойнството на Китай.“
— Хайде де, за Бога — промърмори нетърпеливо Смит, кафявата риза бе залепнала за гърба му, погледът му не се откъсваше от шосето за Хонконг. То беше цялото в локви и се губеше в далечината след един завой.
Видя приближаващата се полицейска кола и тръгна да я посрещне с огромно облекчение. От нея слезе Армстронг. А после и Брайън Куок. Смит отдаде чест на Армстронг с бастунчето си, за да скрие изненадата си. Брайън Куок в цивилни дрехи. Погледът му беше странно разсеян и уплашен.
— Здравей, Робърт — поздрави Смит.
— Здравей. Извинявай, че закъсняхме — отговори Армстронг.
— Само няколко минути. Всъщност знаех за залез-слънце.
Смит присви очи и погледна на запад. Слънцето още не беше залязло. Обърна се пак към Брайън Куок. Трудно му беше да скрие презрението си. Високият хубав китаец извади пакет цигари. Предложи му го с треперещи ръце.
— Не, благодаря — отказа студено Смит. Армстронг обаче си взе.
— Не беше ли ги отказал?
— Бях. Но пак започнах.
Брайън Куок нервно се засмя:
— Боя се, че е заради мен. Робърт се опитваше да ме отърве… да ме отърве от Крос и неговите ангели.
Другите двама мъже останаха сериозни.
— Ще идва ли още някой? Освен нас? — попита Смит.
— Едва ли. Не и официално — Армстронг се огледа. Не липсваха обичайните зяпачи, но те изглеждаха съвсем случайни.
— Макар че са тук някъде — усетиха как косъмчетата на тила им настръхват. — Можеш да започваш.
Смит извади официален документ.
— Уу Чу-той, иначе наричан Брайън Кар-шун Куок, вие сте обвинен официално в шпионаж против правителството на Нейно Величество в полза на чужда държава. По силата на хонконгските закони за депортация се задължавате да напуснете колонията на Короната. Ако се върнете тук, официално ви предупреждаваме, че ще го направите на свой риск и ще подлежите на съд и затвор в името на Нейно Величество — Смит мрачно му връчи документа.
Брайън Куок го взе. Виждаше и чуваше с усилие, сетивата му бяха притъпени.
— А сега… сега какво ще стане?
Смит му обясни:
— Ще минеш по онзи мост и ще се върнеш при приятелчетата си.
— А? Да не ме мислите за глупак? Да не мислите, че ще ви повярвам, че ме пускате да си ида? — Брайън Куок се обърна към Армстронг. — Робърт, казвам ти, че те си играят и е мен, и с теб и никога няма да ме освободят! Знаеш го!
— Свободен си, Брайън.
— Не… не, аз знам какво ще стане точно преди, точно преди да стигна дотам, вие ще ме върнете обратно, напразни надежди, нали? Разбира се! Напразни надежди!
— За Бога, казах ти, че си свободен! Можеш да си вървиш — рязко му се сопна Армстронг, който вече искаше да свършват. — Върви си! Не ме питай защо, но те пускат. Върви си!
Изпълнен с недоверие, Брайън Куок изтри устата си и понечи да каже нещо, но замълча.
— Ти лъ… това е… това е лъжа, сигурно е лъжа!
— Върви!
— Добре, ще… — китаецът направи една крачка и спря. Другите двама не се помръднаха. — Ти, ти истината ли казваш?
— Да.
Брайън Куок подаде треперещата си ръка на Смит. Той я изгледа, после вдигна очи към лицето му.
— Ако зависеше от мен, щях да те разстрелям.
По лицето на Куок премина вълна от омраза:
— Ами ти с твоите рушвети? Ти не продаваш ли полицейски…
— Това е нещо друго! H’eung yau е присъщо на Китай! — изръмжа Смит и Армстронг кимна, като си спомни първите 40 000 долара, които бе заложил в събота.
— Рушветчийството е типично за китайците — продължи разтреперан от ярост Смит. — Предателството не е. Преди да отиде в СИ, Фонг Фонг работеше при мен. Затова си затваряй устата и се омитай оттук, да не те прекарам с ритници по моста!