Брайън Куок понечи да заговори, но се отказа. Подаде студено ръка на Армстронг. Той я стисна недружелюбно.
— Заради доброто старо време, заради онзи Брайън, който някога познавах. Аз също не обичам предателите.
— Знам, знам, че бях упоен, но все пак благодаря.
Брайън Куок тръгна гърбом напред, като все още подозираше някаква измама, после се обърна. На всеки няколко секунди поглеждаше назад, уплашен, да не би да тръгнат подире му. Като стъпи с подкосени крака на моста, той се втурна да бяга като обезумял. Напрежението нарасна неимоверно. Полицаите на бариерата не го спряха. Нито войниците. Предупредени предварително, и двете страни се направиха, че не го забелязват. Потоците от велосипедисти, пешеходци, претоварени каруци покрай жп линията въобще не му обърнаха внимание. От другата страна на бариерата Куок спря и се обърна.
— Ние ще победим, ще победим, да знаете — извика им той, а гърдите му се издуваха от вълнение. — Ще победим!
После, все още подозирайки някаква измама, той отстъпи назад и побягна към Китай. Армстронг и Смит забелязаха, че близо до влака го пресрещна някаква небиеща на очи групичка, но беше твърде далеч, за да се види ясно. Напрежението по моста спадна. Слънцето започна да залязва.
Роджър Крос наблюдаваше всичко това с мощен бинокъл от малката куличка над полицейския участък. Беше скрит добре. До него, също така скрит, снимаше с фотоапарат един оператор от СИ. Лицето на Крос потъмня. Сред посрещачите на Брайън Куок беше и Цу-ян, изчезналият милионер.
Слънцето сякаш потъна зад морето на запад. Кейси беше на терасата на Върха и цял Хонконг се простираше в краката й, в здрача вече светеха лампи, част от града и Каулуун беше обагрена в кървавочервено, а другата част беше тъмна, с дълбоки сенки и ярки светлини. Слънцето изчезна и започна нощта, истинската нощ.
Тя не видя нищо от тази красота. Лицето й беше мокро от сълзите, които продължаваха да се леят. Беше се облегнала на перилата в далечния ъгъл на терасата. Другите туристи и чакащите на близката автобусна спирка не я закачаха — бяха прекалено заети със собствените си проблеми.
— Божичко, вчера натрупах цяло състояние…
— Аз започнах веднага да купувам и си удвоих парите…
— Айейа, аз също и вчера цял ден преговарях с „Мидън кингдъм“ да ми дадат заем срещу всичките ми ценни книжа…
— Да се благодарим на боговете, че Централното кралство отърва тия глупави чуждестранни дяволи…
— Аз купих акциите на „Ноубъл хаус“ на 20…
— Чухте ли, че били изровили още две тела на Коутуол и общият брой на загиналите вече бил 67…
— Джос! Не е ли прекрасно за борсата! Предсказанието на Стария сляп Тунг пак се сбъдна…
— Чухте ли за сестра ми, третата камериерка Фун от големия хотел? Тя и синдикатът й купуваха при най-лоши условия и сега е милионерка…
Смазана от мъка, Кейси не чуваше и не виждаше нищо. Хората идваха и си отиваха, сред тях имаше и няколко влюбени двойки. Единствените европейци бяха туристите с техните неизбежни фотоапарати. Кейси се стараеше да се държи настрана от тях.
— Ей, мога ли да ви помогна? — попита я някакъв мъж.
— Не, не, благодаря — отвърна унило тя, без да го погледне, неспособна да спре сълзите си.
„Трябва да престана — помисли си Кейси. — Трябва. Трябва да започна отначало и да бъда силна, и да живея за себе си и за Линк. Трябва да го пазя и него, и това, което е негово, трябва да съм силна, да съм силна.
Но как?“
— Няма да се предам — каза си тя на глас. Няма. Трябва да помисля.
„Трябва да помисля за това, което ми каза тай-панът. Не за сватбата, о, Линк, не за това. Трябва да помисля за Орланда.
«Много ли е да се надявам те да станат приятелки?» Наистина ли го е казал?
Какво да правя с нея?
Забрави я. Тя ти отне Линк. Да. Но това не противоречеше на правилата, правилата, които ти сама наложи. Йан е прав. Орланда не е като Куилън и Линк е този, който се влюби в нея. Тя не е като Куилън Горнт.
Куилън. А с него какво да правя?“
Той дойде този следобед в хотела и отново й предложи помощта си. Тя му благодари и отказа.
— Нищо ми няма, Куилън. Сама трябва да го преодолея. Не, не ме изпращай, моля те. Моля те. Аз ще се върна след месец. И тогава ще бъда по-разумна.
— Ще сключиш сделка със „Струан“, нали?
— Да, предпочитам тях. Извинявай.